Когато забременях един от най-важните въпроси, които ме терзаеха, бе – как Арни (немска овчарка на 7 години) ще се разбира с бебето. Повечето хора ме съветваха да пратя кучето на село – при нашите. Да не е близо до бебето, поне в началото.
Не можах!
Честно казано, дори не ми мина през ума като възможност.
Как да изпратиш член от семейството, където и да е било, като знаеш, че ще страда.
Арни е много привързан към нас. Изключително ревнив от деца и други животни. Преди да се роди Мартин бяхме като скачени съдове. Всяка сутрин в 5:00 ч. правехме едночасова разходка в градинката пред блока. После цял ден се гледахме и гушкахме. Опитвах се да го подготвям за бебето – да спи в другата стая – не се получи.Говорех му за бебето – с името. Давах му да се гушка в корема ми – да усети ритниците и самото бебе.
Когато влязох в болницата (постоях си 20-тина дена), Арни спря да яде. Никой никога не е страдал за липсата ми така. Да ти се скъса сърцето. Много е страшна муцунката на едно страдащо със седмици куче.
И когато се прибрахме от болницата с бебе в кошница – Арни полудя. Превъзбуди се от срещата с мен, от миризмата на бебе. От всички, роднини, които се бяха „натрапили“ в апартамента му.
Все едно беше друго куче. За първи път се изходи на средата на хола. Това беше неговият начин да се справи с всичкия този стрес.
През следващите седмици – когато бебето плачеше (по-скоро пищеше), Арни излизаше в другата стая – така се научи да не спи в спалнята при нас.
Много интересно е, че нямахме нужда от бебефон. Щом бебето се събудеше, кучето усещаше и веднага заставаше пред вратата на спалнята. С тихо скимтене ни приканваше да надникнем. Арни пазеше тиха дистанция от бебето, докато… докато бебето не започна да лази.
Тогава, тогава настана истински терор. Представете си картинката – бебе преследва кучето, скубе го. Бута го, докато яде и пие вода. Кучето бяга в другата част на къщата. А това е само началото…
Горкото малко (45 кг) куче.
Специалистите определят израстването с домашен любимец за полезно както от физиологична, така и от психологична гледна точка. Когато кучето и бебето са отгледани заедно още от самото начало, има изключително ползотворен ефект и за бебето, и за кучето:Непрекъснато общуване;
- Кучето е източник на комфорт, намалява стреса и помага на бебетата да се отпуснат;
2. По-активен начин на живот – разходки, надбягвания;
3. Вменяване на задължения – храна, вода, разходки;
4. Бебета, отгледани с куче се разболяват по-малко през първата година от живота си.
5. Бебетата страдат по-рядко от алергии.
6. Куче, вместо братче – научавате детето, че има и други важни членове на семейството.
7. Бебетата се научават да говорят по-бързо.
8. Комуникацията с кучето правят децата щастливи.
Комуникацията с куче прави хората щастливи.
Вземете си куче! Грижете се за него и ще бъдете щастливи!
Относително е всичко! Всяко правило си има и изключения!
[…] Куче и бебе вкъщи […]