понеделник, 13 май 2024

Working Mama – мисията е възможна

Запознайте се със Софи – София Димитрова, работеща майка (Working Mama), една от нас. Запознахме се на площадката пред блока, в която децата ни си играеха. И не, не си говорехме само за памперси, захранване и децата. Говорехме си за нас – за майките, които искат и имат нужда да работят, имат нужда да са добри (даже перфектни) и вкъщи, и на работа. Говорихме си за предизвикателствата от връщането към „нормалността“ след майчинството.

Коя е Working Mama? Кой стои зад това име?

Working Mama може да е всяка една от нас – работеща или не. Майка, която работи на пълен работен ден и се опитва да отглежда децата си в любяща атмосфера. Майката, която е отдала цялото си време на децата и е загърбила професията си в името на прясно приготвена домашна храна. Working Mama може да е всяка, която търси себе си и не винаги успява да се намери. Самата аз понякога съм от всичко по малко.

Кой стои зад бранда Working Mama?

Казвам се София и вече над 13 години съм Мениджър обучение и развитие, като през последните 6 години съм част от най-голямата Софтуерна компания в България. Дълги години отговарям за обучителни програми за хиляди служители по цял свят, за тяхното личностно и кариерно развитие.  Днес обаче, чрез Working Mama и експертизата си, подавам ръка на работещите майки, които търсят себе си, професията си, баланса, на тези, които търсят начини как да преминават през живота си с повече лекота.

А ти си повече Working или повече Mama?

Понякога и аз самата се питам същото. Мисля, че всички преминаваме през тази криза на личността в даден момент, а и особено след като се върнем на работа след майчинство. Истината е, че съм и двете постоянно – на работа си мисля „Дали не я облякох твърде леко за градина?“, докато сме заедно и сервирам 18-тата чаша чай на куклата ѝ Мая, се улавям, че ми хрумва страхотна идея как да реша труден казус в работата си. Понякога съм повече мама, друг път повече working – трудното идва, когато започне сравняването или нахлуе чувството за вина  по отношение на един или друг избор, който съм направила.

Как самата ти успя да постигнеш баланса, така че да не се чувстваш виновна, като работиш, и така че да прекарваш пълноценно време с детето си, когато служебните задачи те притискат?

Понякога си мисля, че просто имам и доза късмет, защото работата ми съчетава 4 часови зони и локации – от  Западното крайбрежие на САЩ, през Индия и Китай, докато аз си седя в хола в България и съответно работното ми време не е от 9 до 6, а често е рано сутрин, когато дори децата си поспиват. Тази гъвкавост ми позволява да прекарвам повече време с детето си, когато е будна, а и да развия проекта Working Mama. И все пак търсенето на баланс е ежедневно усилие и мисля, че винаги има какво още да направя в тази посока.

Вината от друга страна, съпътства всяка майка и ще излъжа, ако кажа, че успява да подмине и мен. Моята формула е жонглирането с ролите и вярата, че правя най-доброто според времето, с което разполагам. Често анализирам къде и какво мога да подобря и ежедневно се старая в тази посока – понякога ми се получава, а друг път не толкова. Имам едно правило, което спазвам всеки ден и поне за мен то работи – минимум 45 минути на ден прекарвам в изцяло фокусирана непрекъсната игра с дъщеря ни – без телефони, без правила, без хранене и без други семейни „трябва да“. Сядам на килима и съм на нейно разположение. Поне за мен това работи и виждам, че тя очаква този период с голямо нетърпение. Налагам си го всеки ден и си лягам малко по-спокойна вечер.

С какви проблеми най-често се обръщат работещите майки към теб – разкажи ни пример, които са се запечатали в съзнанието ти?

Сесиите са конфиденциални и не мога да разкрия много детайли, макар да имам какво да разкажа. Мога единствено да ви уверя, че проблемите са много близки и понякога чувам почти сходни казуси – „Имам нужда от време за себе си.“ „Не искам да се върна на старото си работно място, но не знам какво да правя, тъй като имаме малко дете.“ Това, което често ми прави впечатление е, че самите ние като майки се само-саботираме, поставяме си граници, лепим си етикети, поставяме себе си на последно място, а очакваме промяната да дойде от вън. Моята подкрепа по този път е  чрез въпросите си по време на сесиите, да накарам дамите с които работя, да намерят своите решения, своя кураж, да разкъсат рамките, които често сами са си поставили около себе си, за да случат промяната, която им е важна.

Смяташ ли, че ние – съвременните жени, сме по-затруднени от нашите баби и прабаби, които всъщност са успявали да съчетават задачите без да се замислят много и без да минават специални обучения за това?

Прекрасен въпрос върху който самата аз съм мислила много, разпитвала съм близки, познати, роднини. Мисля, че нашите баби и прабаби са живели просто по-различен живот изпълнен с еднакви, но и с много различни проблеми. Днешните жени сме затрупани с много повече информация, а с наличието на информация се налага да взимаме повече решения, съответно и тревогите ни нарастват.

Има и нещо друго, нашите баби са живеели във времена, в които никой не ги е питал как са се чувствали, не са имали безкрайно много хора с които да се сравняват, не са имали „ролеви модели“ извън семейството, били са безкрайно претоварени физически, съчетавайки много задачи и са правели всичко това с ясната дисциплина и съзнание на, „защото така трябва“, а и да не забравяме глада, който в началото на ХХ век е бил сериозен проблем. Техният живот определено не мисля, че е бил по-лек, просто е бил друг с други предизвикателства, част от които ние днес не познаваме.

И все пак си мисля, че нашите баби са се справяли толкова добре, колкото се справяме и ние, просто днес говорим повече за неща, за които не се е говорило толкова преди. Баба ми ми е разказвала как не е обядвала, за да има пари за университета на майка ми и на вуйчо ми, докато те с дядо ми са строели и къща. Едва ли ѝ е било лесно, но не е имала избор – вярвала е, че трябва да изучат децата и да им построят покрив, което е изисквало много лични жертви. Днес мога само да съм ѝ благодарна за това. Днешните майки пък имат много повече избор за много неща, финансово сме малко по-свободни, а с изборите идват пък други проблеми. Мисля, че ние днес определено имаме други предизвикателства, но и не бива да се чувстваме виновни, ако усещаме, че не се чувстваме добре.

Сега ти самата участваш в такива специални обучения в търсене на баланса между работата и децата – за кой са предназначени те и какво ще научим от тях?

Това, което се опитваме да направим с „Клубът на мултифункционалната майка“ е преди всичко създаване на сигурна среда за срещи и разговори по различни теми, които вълнуват днешните майки. В рамките на тези сесии, дамите ще могат не само да чуят някоя добра практика подкрепена с научни факти, но най-вече ще могат да подобрят собственото си усещане за справяне на всички фронтове – професионални и лични. По време на срещите ще търсим формулата за баланс заедно, ще търсим решения на проблеми като прегарянето, ще си говорим, ще споделяме, ще се смеем. Ще се подкрепяме, ще правим упражнения, за да може в края на всяка сесия, всяка от участничките да си тръгне с повече увереност, със своя работеща версия за баланс, с нови приятели.

Ако трябва в едно изречение да дадеш съвет как да намерим баланса, какво ще е то?

Търсете баланса първо в себе си и собственото си усещане за цялост, а след това всичко останало ще се нареди.

Как трябва да изглежда една съвременна МадамаМама?

Може би така, че като се погледне в огледалото да си каже уверено „Браво на теб – и днес се справи!“

За допълнителна информация посетете сайта на Working Мama, или я последвайте във Facebook.

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии