Нашата почивка в Гърция – Макриялос, от гръцки Μακρύγιαλος (Makrýgialos)
Има почивки, които планираш с месеци. Има и такива, които просто решаваш да направиш. Нашата гръцка почивка беше от втория тип.Тръгнахме в събота около 6:00 сутринта от София с една-единствена цел – да изпреварим задръстванията. И този път планът ни проработи. Нямаше задръстване на Кресна, нямаше чакане по границата, а и гръцките тол такси минахме бързо и спокойно.
Решихме да минем през Солун и да направим една кратка разходка. Беше около 9 сутринта, но жегата вече беше сериозна. Солун ни посрещна точно такъв, какъвто го помним – жив, ароматен и малко хаотичен.
И естествено, не можеше да минем без сладолед. Всъщност не без сладолед, а с четири ръчно направени сладоледа. Общо 15 евро.
След кратката разходка продължихме към крайната ни цел – Макриялос.
Малкото гръцко селце, което се оказа точно това, от което имахме нужда
Макриялос е малко крайморско селище в Пиерия, на брега на Термайския залив. Няма мащаба на големите гръцки курорти, няма огромни хотели и шумни туристически улици. И точно това ни хареса.
Отидохме за морето. И за малко спокойствие.
Хотелът ни беше приличен – нито лукс, нито мизерия. Точно от онези места, в които не отиваш, за да стоиш в стаята. А нашата дори гледаше към морето, което автоматично добавя няколко точки към всяко настаняване.
Плажът в самия Макриялос е малък и затова още на следващия ден решихме да потърсим нещо наблизо. И открихме Пидна.
Пидна – плажът, на който прекарахме почти цялата си почивка
Плажът на Пидна е само на няколко километра от Макриялос и за нас се оказа идеалното място. Чисто, спокойно, хубаво море и достатъчно пространство, за да не се чувстваш като сардина в консерва. Два шезлонга и чадър – с условие за минимална консумация от 5 евро.
Е, тук проблеми нямахме. Ние така или иначе правехме много повече от 5 евро консумация.
Водата на плажа, а и навсякъде в Макриялос, беше 0,50 евро. Да, точно така – петдесет евроцента. Фрапето беше най-скъпата безалкохолна напитка – 3,50 евро. Две сувлаки с гарнитура – салата и хляб – 5 евро.
И докато в България понякога имаш чувството, че трябва да вземеш кредит, за да прекараш един ден на плажа, тук сметките ни бяха напълно нормални.
А храната… храната е отделна история
Ако трябва да бъда напълно честна, не очаквахме точно това. В Макриялос ядохме толкова вкусна морска храна, че още си говорим за нея. Заведенията са малки, приятни и без излишна показност. А най-хубавото е, че морската храна е наистина прясна.
Всяка сутрин рибарско бусче доставяше калмари, риба, скариди и миди. Всяко заведение взимаше това, което му е необходимо за деня. И разликата се усеща. Калмарите бяха невероятни. Рибата – прясна. Скаридите – сочни. Мидите – точно такива, каквито очакваш да получиш в малко гръцко крайморско селце. Гръцката салата за двама беше около 10 евро. Домашните пържени картофи – 4,50 евро за огромна порция. И под „домашни“ наистина имам предвид домашни – не онези бланширани картофи, които изглеждат еднакво навсякъде.
За шестима възрастни така и не успяхме да направим сметка над 130 евро.
И това при положение, че на масата винаги имаше каничка вино и поне едно узо.
Толкова вкусни морски ястия не бях яла никога.
Един ден решихме да отидем до Паралия Катерини
И тук вече мога спокойно да кажа: Голяма грешка.
След спокойствието на Макриялос и Пидна, Паралия Катерини ни се стори като друг свят.
Много хора.
Претъпкани улици.
Шум.
Тълпи.
И, поне според нашия опит, доста по-неприятна храна.
За по-младите, които търсят повече движение, магазини, заведения и нощен живот, сигурно е чудесно място.
Но ние вече бяхме разбрали какво ни харесва.
Искаме малко селце.
Искаме море.
Искаме прясна риба.
Искаме да седнем вечер на една маса, да си поръчаме узо, салата, морска храна и да не бързаме за никъде.
Все пак Паралия Катерини ни даде едно друго малко удоволствие – плодове на доста добри цени.
Праскови – 1 евро за килограм.
Нектарини – 1 евро.
Сливи – 1 евро.
Грозде – около 1,50 евро.
Купихме си доста и си тръгнахме доволни.
Само че за нас това беше единственото, което наистина си заслужаваше в този ден.
Понякога най-хубавата почивка е тази, от която не очакваш нищо
Макриялос не е мястото, което ще видите във всеки туристически клип за Гърция.
Няма огромни хотели.
Няма лъскави курорти.
Няма безкрайни магазини и шумни улици.
Но има нещо друго.
Има усещане за истинска Гърция.
Малки заведения.
Рибарски бусчета сутрин.
Прясна морска храна.
Студено фрапе.
Узо вечер.
Плаж наблизо.
И онова прекрасно усещане, че никъде не трябва да бързаш.
Оказа се, че точно това ни е липсвало.
Ще се върнем ли отново? Определено.
Само че следващия път няма да правим грешката да ходим до Паралия Катерини. Ще си останем в Макриялос.
Ще отидем на Пидна. Ще си поръчаме риба.
И ще оставим Гърция да си върви бавно, както само тя умее.
И не, не си мислете, че сме се отказали от българското море.
Напротив – обичаме си го. Имаме си любими места, любими плажове и онова специално усещане, което само българското Черноморие може да даде.
Но понякога е хубаво да смениш посоката, да прекосиш границата и да откриеш някое малко място, за което дори не си чувал.
Този път беше Макриялос.
А следващия път ще ви разкажа за една наша почивка в Царево – защото и там имаме какво да разкажем.
До следващото море!
Свързани статии: Как почиваме на нашето море
