понеделник, 13 май 2024

Кой е най-посещаваният туристически обект у нас

Най-посещаваният туристически обект в света

Капалъ Чарши в Истанбул. Оказва се това е най-посещаваният туристически обект в целия свят. Не знам дали вие сте изненадани от този факт, но честно казано, аз бях. Съседна Турция, съчетаваща уникална история и още по-уникална ориенталска атмосфера, привлича милиони туристи всяка година и изпреварва по посещаемост страни като САЩ, Мексико, Египет.

Рилският манастир – най-посещаваният обект в България

Ние съвсем не може да се борим с подобни мащаби и най-вероятно никога няма да успеем, макар да имаме и история, и забележителности – от крепостта Царевец, през Перперикон, до Рилския манастир. Именно последният е най-посещаваният обект у нас. За миналата година до святото място в полите на Рила са отишли над 720 000 души.

Източник: https://rilskimanastir.org/

Кой е Св. Иван Рилски?

Според легендата основател на манастира е Св. Иван Рилски. Монахът идва по тези земи през 30 – те години на X век. Става отшелник и се отдава на пост и молитва. Там той открива пещера и в нея изкарал последните 5 години от живота си. Според преданията там светецът приема болни и страдащи и ги изцелява със силата на вярата. Славата му расте и хора се стичат от близо и далеч. Цар Петър I идва да му се поклони, но той отказва светските почести и приема само плодовете на царя, без дори да се срещне лично с него. В подножието на Рила той основава Рилската обител, където и до ден днешен стоят мощите му.

История на манастира

След смъртта на светеца, негови последователи решават да построят манастир в близо до мястото, на което монахът е живял. Избират сегашното място поради две причини – било е много по-защитено и върху терена е имало построена постница.
Така, в периода 927 – 941 г. Рилският манастир е построен и завършен. Първоначално обителта била малка и доста скромна, но през XIV век местният феодал протосеваст Хрельо Драговол променя изцяло облика и я превръща в добре укрепен манастирски комплекс, който да може да устои на нападения.

Източник: https://rilskimanastir.org/

Още от самото си създаване Рилският манастир се радвал на подкрепата и на всички български царе. Сред най-големите покровители и дарители са Иван Александър и Иван Шишман. Това помага на манастира да се превърне в най-важния духовен и културен център в страната. По време на турското робство този разцвет, като всичко останало, спира. Първите „светли лъчи” идват към края на XV век, когато с дарения и помощ от българи от цялата страна, Рилския манастир започва да се съвзема и да се възстановява като културен и духовен център. Във вида, в който можем да го видим и днес манастирският комплекс съществува от XIX век.

Архитектура

Източник: https://rilskimanastir.org/

„Св. Иван Рилски” е най-големият манастир в България. Погледнат отгоре, високите му 24 метра стени оформят неправилен петоъгълник и има вид на непревземаема крепост.
Светата обител е разположена на обща площ от 8800 кв. м. и включва жилищни, църковни и стопански сгради. Помещенията, които се намират в манастира са около 300, като от тях 100 са монашески килии.
Още с влизането посетителите се озовават в огромен двор, постлан с каменни плочи. Пред него се издига 24-метрова отбранителна кула.
Хрельовата кула е най-старата сграда в манастира, останала непокътната още от създаването на манастира. Кулата е построена през 1335 г. и в смутни времена е служела не само за отбрана, но и за жилищна сграда на монасите. Съвсем близо до нея се намира главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Църковният храм е построен от майстор Павел Иванович, като градежа е започнал през 1834 г. и е приключил през 1837 г.

Манастирската църква представлява петкуполна, кръстокуполна постройка, която впечатлява със стенописите и иконостаси – дело на майстори от Банската и Самоковската школи.

Интересен факт е, че макар по стенописите да са работили много майстори, само Захари Зограф е подписал своите стенописи.

В манастирската църква се съхраняват мощите на Св. Иван Рилски, чудотворната икона „Света Богородица Осеновица”, чудотворната икона на Свети Иван Рилски (XVIII век) и други.

Духовна дейност

Още от самото си създаване, Рилския манастир се превръща в книжовно средище и културен център на страната. Зад манастирските стени се пишат книги, богословски и светски трудове, а монасите поемат ролята на будители. Имало и училище. Ръководител на школото бил Неофит Рилски, който предавал знанията си на всеки, който искал да се учи. След Освобождението манастирската обител продължава да бъде закрилник на всички онеправдани и дава подслон на редица дейци на ВМОРО като Даме Груев, Яне Сандански, Добри Даскалов и други.

През 1976 г. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник, а от 1983 г. е в списъка на ЮНЕСКО. През 1992 г. минава под опеката на Светия синод на Българската православна църква.

Пещерата на Св. Иван Рилски

Пещерата, в която светецът е живял 5 години и в която е намерил вечен покой, е сред най-големите забележителности в непосредствена близост до Рилския манастир. Ако решите да я посетите, трябва да следвате маркираната 4 километрова пътека, която води до там.

Последователите на монаха построили малка каменна църква до самата пещера, която може да бъде видяна и днес. В самата пещера се влиза през тесен отвор между скалата и църквата и според поверието, през него може да премине само този, който е праведен.

Легендата за светеца разказва, че бил лечител и помагал на всеки, който се нуждаел от неговата помощ. Може би това е една от причините около пещерата и църквата хората и до днес да завързват парцалчета, надявайки се Св. Иван Рилски да излекува заболяванията им.

Нощувки

Манастирският комплекс е действащ, мъжки манастир, който е отворен за посетители през цялата година. Хубаво е преди да отидете все пак да направите резервация, но и на място няма да ви върнат. Пред манастира има голям паркинг, а в близост е доста оживено и има множество магазинчета за сувенири и за хапване. Именно тук са и най-вкусните мекици 😊

Правилата в най-посещаваният туристически обект у нас

В Рилския манастир, както във всяко свято място, има строги правила, които трябва да следваме. Забранено е:

  • тютюнопушенето в манастирския комплекс;
  • влизането в неприличен вид – къси поли, къси панталони, потници и всякакво друго оскъдно облекло;
  • правенето на снимки и видеоклипове в храма и манастирския музей;
  • качването по етажите на жилищните сгради на манастира;
  • вдигането на шум, както и влизането с домашни любимци.
    В храма:
  • обезателно се пази тишина;
  • мъжете влизат в него гологлави (т.е. без шапки);
  • забранено е влизането с бебешки колички, туристически раници и друг обемист багаж;
  • когато се молим пред иконите, или пред раклата с мощите на св. Йоан, не бива да поставяме ръце върху тях. Светите икони, както и светите мощи се почитат единствено и само с целувание;
  • запалените свещи не се държат в ръце, а се поставят на отредените за тях места – високите свещници – за здраве, а ниските – за упокой;
  • не е прието в храма да се седи с кръстосани крака, да се държат ръцете в джобовете, както и използването на GSM апарати.

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии