Ако си около 40 и нямаш нито една приятелка, може би е време да спреш да обвиняваш другите за това.
Напоследък все по-често попадам на публикации във Facebook:
„Търся приятелка за кафе.“
„Търся жена, с която да се разхождаме.“
„Има ли някоя мама, с която да бутаме количките в парка?“
„Има ли някой, с когото просто да си подговоря?“
Подобни постове в социалните мрежи вече са стотици, да не кажем и хиляди. Жени на 30, 40, дори на 50 години търсят нови приятелства.
И тук идва един неудобен въпрос. Как така за толкова десетилетия живот не остана поне една жена до теб? Не говорим за 20 приятелки. Не говорим за компания за всяка вечер.
Говорим за един човек.
Една съученичка. Една колежка от университета. Една съседка. Една колежка от първата, втората или третата работа. Една майка от детската градина. Една братовчедка. Една жена, с която животът Ви е срещнал и сте успели да запазите връзката си.
Защото животът среща всички ни с хора. Въпросът е защо при някои никой не остава, всички си тръгват.
„Всички ми завиждаха…“
Най-често срещаните обяснения са едни и същи.
„Всички ми завиждат.“
„Жените са злобни.“
„Все ме използваха.“
„Все попадах на фалшиви хора.“
Разбира се, такива хора съществуват. Всеки е бил предаван. Всеки е имал токсична приятелка. Всеки е преживял разочарование.
Но ако абсолютно всички, които са минали през живота ти, са били „лошите“… вероятно е време да си зададеш въпроса дали проблемът не е и в теб.
Време е да се огледаш в себе си!
Майка ти не е заместител на приятелките. Нито съпругът ти. Нито сестра ти.
Да, те могат да бъдат най-близките ти хора. Но приятелството между жени е различно.
То е мястото, където можеш да кажеш неща, които не би споделила вкъщи.
Да се смеете до сълзи. Да плачете заедно. Да изпиете кафе без специален повод. Да те изслушат, без да ти дават решение. Да получиш приятелски шамар с думи, когато го заслужаваш. Да празнувате успехите си без завист. Да си пазите гърба.
Това не може да бъде заменено от никоя друга връзка.
Приятелството също изисква усилия. Много хора искат добри приятели. Малко хора обаче, са добри приятели.
Колко пъти ти първа се обади?
Колко пъти попита „Как си?“ без да имаш нужда от услуга?
Колко пъти запомни рождения ден?
Колко пъти прости?
Колко пъти прие различното мнение?
Колко пъти беше до някого, когато не беше удобно?
Истинските приятелства не се случват сами.
Те се поддържат.
С време.
С внимание.
С компромиси.
С искреност.
След 30 приятелства не се намират. Те се изграждат.
Да, възможно е животът да ви е разделил.
Да, някои приятелства приключват.
Хора се отдалечават.
Създават семейства.
Променят се.
Но ако днес си сама, Facebook не е магическото решение.
Новите приятелства няма да се родят само защото си публикувала „Търся приятелка.“
Те ще се родят, когато започнеш да бъдеш човекът, с когото и другите искат да останат.
Всяка жена има нужда от „нейните си хора“.
Не от сто приятелки. Не от хиляди последователи. Не от перфектни снимки в социалните мрежи.
Достатъчни са една-две истински жени, които ще ти кажат:
„Ела. Чакам те.“
„Ще мине.“
„С теб съм.“
„Не си права, но пред всички ще казвам, че си.“
„Домъчня ми.“
Защото в един момент от живота осъзнаваш, че богатството не е в броя контакти в телефона.
А в хората, които ще вдигнат, когато ти звъннеш.
Свързани статии: Приятелите, които трябва да пазим в живота си
