Д-р Красимир Хаджилазов завършва Медицина през 1995 г. в София. Придобива специалности по вътрешни болести в Клиника по пропедевтика на вътрешните болести към МУ София и по Ендокринология във ВМА. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания.
Автор на „Правило на 5-те К-та в принципите на храненето при диабет и затлъстяване“, „Подсладители“ (анализ на всички използвани в момента подсладители-изкуствени и природни), статии за палмовата мазнина, соята, сланина, хляб и хлебни изделия, хидрогенирани мазнини , хранене по празници и др., отпечатани в Credoweb.
Близо 10 години работи в Клиниката по ендокринология към ВМА.
5 години практикува е приемен кабинет в болница „Токуда”.
Към момента д-р Красимир Хаджилазов е началник на отделение по Ендокринология и болести на обмяната към Втора МБАЛ София.
Преглежда и в МЦ „Полимед“.
– Д-р Хаджилазов, напоследък думата „пептиди“ е навсякъде – особено сред хората, които искат да отслабнат. Какво всъщност представляват пептидите и защо се използват в медицината?
– Да, наистина в последните години изключително много се заговори за т. нар. ,,пептиди“ и то особено, когато се отнася до проблемите за наднорменото тегло и затлъстяването. Всъщност ,,пептидите“ са белтъчни структури, съставени от аминокиселини и реално са открити за науката преди над 100 г.
Но понятието тук се използва към определена група пептиди, които, въведени в човешкото тяло през устата или парентерално (предимно подкожно), оказват ефект по отношение на телесното тегло. В действителност обаче първите представители от тази група пептиди са създадени и прилагани, вкл. и по настоящем, за намаление на кръвната захар при хора със захарен диабет тип 2, като междувременно се установяват и други ползи за човешкия организъм – намаление и на телесното тегло, благоприятен ефект и по отношение на сърдечно-съдовата система, предимно относно атеросклеротични изменения в съдовата стена, възпалителни маркери и пр.
– Когато говорим за отслабване, често чуваме за GLP-1, семаглутид, тирзепатид, ретатрутид и др. подобни препарати. Всички ли са „пептиди“ и каква е разликата между тях?
– Изброените от Вас понятия всъщност от медицинска гледна точка представляват представители на тези популярни ,,пептиди“. Реално всички съдържат първата група синтезиран пептид –GLP-1, глюкагоно подобен пептид -1. Всъщност в човешкия организъм се образува в L-клетките на тънките черва и синтеза му се увеличава когато в червата постъпят въглехидрати. Предназначението му е да стимулира инсулиновата секреция, да намали отделянето на хормона глюкагон (чието предназначение е да стимулира синтеза на глюкоза от ЧД), да забави изпразването на стомаха, да намали апетита, влияейки на центрове в мозъка.
Като краен резултат – намаление на повишена кръвна захар и намален прием на храна като цяло – вкл. въглехидрати, мазнини и белтъци и от тук намален калориен прием и редукция на телесно тегло. Други ,,пептиди “ съдържат и т.нар. GIP – глюкозозависим инсулинотропен пептид, синтезиран от К-клетки на тънките черва. Той съдейства предимно за намаление на повишена кръвна захар.
Препарати на различните фирми производители всъщност съдържат поне GLP-1, а други и двете.
– В социалните мрежи се говори за пептидите почти като за „вълшебна инжекция“. Какво реално можем да очакваме от тях и какво е маркетингов мит?
– Всъщност притесненията от ,,вълшебната инжекция“ могат да се свържат най-вече от безразборното предлагане на интернет пазара на нелицензирани ,,пептиди“, от не оригинални и регистрирани производители, както и от ,,изтекли пептиди“ по време на незавършили клинични проучвания и съответно не получили (все) още официална регистрация по установените законови наредби!
От друга страна опасения пораждат и доставките до пациентите на напълнени спринцовки с течност, понякога отбелязана каква, в други случай с неизвестен състав, в трети случай в каква концентрация е пептидът ?! Наскоро имах такъв случай, при който колкото и да се опитвахме с пациента да ,,разшифроваме“, смятаме и т.н. каква е дозата на обозначения пептид (GLP-2), който се предполага,че е комбинацията на GLP-1 и GIP, не успяхме!?
– Какви изследвания трябва да направи човек преди да започне подобно лечение? Достатъчно ли е просто да отиде при лекар и да каже: „Искам да отслабна“?
– Относно предварителни изследвания – предимно – амилаза, липаза, АСАТ, АЛАТ ,ГГТ, АФ, креатинин, като особено първите два показателя да се проконтролират през месец-два, както и да се направи ехография на корем с акцент жлъчно-ЧД-панкреасна система. Между впрочем не напразно и самите производители на пептиди назначават приложението им да се извършва при постепенно увеличаване на дозата – на месец.
– Какви са най-честите странични ефекти и кои симптоми не бива да бъдат подценявани?
– От клиничните приучвания, а и от масова безразборна употреба, се установяват предимно гадене, повръщане, диария. При други пациенти обратното – запек, жлъчни кризи. От лабораторните изследвания – покачване на някои от изброените показатели, като в някои случаи до стойности, налагащи преустановяване по-нататъшното приложение на съответния пептид! От друга страна, широко рекламираното отслабване за сметка само на мастната тъкан, не се оказа еднозначно при всички пептиди, както и строго индивидуално дори и за един и същ пептид. При някои пациенти намалението на телесното тегло е и за сметка на мускулна маса, като в някои случай това оказва влияние на мускулната функция и издръжливост.
Междувременно още в началните етапи на разработването на ,,пептидите за отслабване“ се обърна внимание и на приложението им при евентуални планове за забременяване. Появиха се препоръки жените да преустановят приложението им 3 месеца, а за партньорите мъже – 1 месец. Вероятно този въпрос изисква още проучвания.
– Ефикасни ли са пептидите?
– Що се отнася до ефикасността на ,,пептидите“ по отношение редукция на телесното тегло се установяват СТРОГО ИНДИВИДУАЛНИ ЕФЕКТИ! Както относно скорост на отслабване ,така и като количество редукция на телесна маса. Общо взето при около 1 на 10 човека ефект няма никакъв. Този резултат може да е към един само пептид, но може и към друг, а при трети – към всички, използвани към предлаганите в момента пептиди.
От друга страна при наличие на ефект при всеки човек е строго индивидуално какъв ще е той. Обичайно се достига до някакво лично ниво на редукция на телесна маса и повече не се повлиява, независимо от по-нататъшно повишаване на дозата на използвания пептид. И резонно възниква въпроса: Какво да се прави?
Най-честите препоръки са да се продължи на последната ефективна доза, други препоръчват да се намали дозата, трети –да се преустанови приложението на пептида. Относно последния вариант, наскоро голямо проучване от Великобритания показа, че в последващите 2 години, при голяма част от пациентите се възстановява изходното телесно тегло.
За финал:
Като заключение бих искал да обърна внимание на следното: използването на оригинални лицензирани пептиди е удачно при хора със захарен диабет, наднормено тегло, затлъстяване и особено при такива, със сърдечно-съдови заболявания, ставни проблеми, като се спазва стриктно диетичен режим и подходяща физическа активност!!!
Хора, с няколко килограма над нормата (5 – 6 кг) едва ли се нуждаят от ,,пептидите“. Напълно достатъчно е промяната в начина, стила на живот! Защото ако последният не се коригира, и да се приложи ,,пептид“, резултатите едва ли биха обнадеждаващи!
Или казано от някои пациенти: Назначете ми ,,пептид“ или ме свържете с доставчик по интернет, аз да си ям , а то ще ме отслабва“?!, резултатът уви-най-често е надяждане на ефекта на пептида!
Свързани статии: Д-р Хаджилазов за Тиреоидът на Хашимото
