След безуспешния ни опит да отгледаме африкански охлюв (след като умря, казахме, че се е прибрал в черупката си и трябва да го пуснем в природата, за да си отиде в Африка) решихме да търсим друг вариант за домашен любимец.
Разбира се – за мен куче и котка са абсолютно неприемливи. Затова съвсем случайно стигнахме до взимането на папагал. Наш познат ветеринар имаше за подаряване един жълт красавец от породата „корела“. Дали му го от някаква ферма, защото не снасял яйца. Малкият скоро има рожден ден и решихме да му вземем подранил подарък. Купихме една клетка с оборудване за вода и храна и го понесохме към вкъщи.
Преди да ви разкажа за практическото отглеждане на папагала, ето някои любопитни теоретични факта за „корелата“, макар нашата да не прилича съвсем на такава 😊
Знаете ли че:
– Счита се за един от най-малките видове австралийски какадута. Този папагал е единственото какаду с дълга клиновидна опашка, стройно тяло и дълги, остри криле.
– Тези птици обитават почти цялата територия на Австралия. Много добри летци са и така успяват да си намерят храна и вода във всякакви условия.
– Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива, но като домашен любимец, папагалът има разнообразни цветни мутации – бели и жълти с червени очи, сребристи, шарени…..
– В дивото могат да се видят огромни ята, които обикалят небето, за да открият големи водни басейни, където да си починат, да се нахранят и размножават.
– Корелите често кихат – така прочистват каналите си и премахват прашинките, които са се събрали там.
– Странна особеност е нощната уплаха. При нашия се случва и през деня. Тогава птицата започва да лети хаотично в клетката и това може да доведе до сериозни наранявания, ако не се светне бързо лампата или се изключат шумовете, които я безпокоят.
Папагалът вкъщи
И така – взехме ние папагала вкъщи и започна нашето съвместно съжителство. Разбира се, още щом го видя малкият дявол беше много въодушевен и обеща, че сам ще се грижи за него и няма да забравя да го храни 😊 И наистина беше така … до момента, в който не осъзна, че освен да ядат и да пият вода папагалите акат и пишкат. И то многоооооооо. Даже основно това правят. Подложката отдолу постоянно е мокра и оцветена в зелено. Нооооо… Обещанието си е обещание. И се наложи с найлонови ръкавици собственикът на папагала сам да му чисти акото 😊. Това всъщност се оказа и най-неприятната част от гледането на папагал. Другото го прави с удоволствие – поне засега.
Всеки ден му слага вода и храна. Ние взимаме насипни смеси специално за папагали или от висящите пръчки, по които са залепени семенца. За да е по-лесно почистването, върху подложката слагаме по-дебел картон и сменяме него. За тези пернати е важно клетката да се почиства редовно, за да не се разнасят болести. Затова освен смяната на подложката, е важно цялата клетка добре да се измива с гореща вода.
Папагалът е в къщата от около две седмици и още се плаши доста – щом се уплаши започва да се върти в кръг. Забелязахме, че папагалът започва да пее, когато чуе определени мелодии. Много хареса звъненето на моя телефон и щом го чуе започва да свири с него. За да не разхвърля храна наоколо, слагаме мрежа в долната част на клетката и така е сравнително чисто. Засега сме го пускали само веднъж – опита се да лети, но се забива тук-там из мебелите, а и успя да наака бюрото на собственика си 😊
Като заключение
Папагал се гледа сравнително лесно и е приятно да го чуваш когато пее. Недостатък е, че нито можеш да го гушкаш, нито да играеш с него. Малкият му собственик обаче се надява скоро да успее да го дресира и да си говорят.
