вторник, 8 ноември 2022

Най-важните мъже в живота на една жена

ДЯДО

Таткото на моя татко. Баба му казваше “Петко шофьорчето”. Рус, с уникално сини сини очи. Идеалът ми за мъж. Умерен, премерен и най-вече обожаващ ме. Човекът, които ме научи, да плета, как се ползва метлата, как се забиват пирони в тиква, а в студентските ми години – и как да ремонтирам изгорял бушон (тогава бяха от старите). Благодарение на него разбрах какво представляват бeзусловната и безграничната любов. Тази, която се четеше в погледа и в думите му. Човекът, които ме научи да карам колело, който ме заведе на лекар, когато ме ухапа онази мръсна болонка, която исках да си прибера вкъщи, а тя се дърпаше. И въпреки, че вече не е между нас – винаги ще помня и ще споменавам с любов.

ТАТКО

Когато бях малка татко ми много не го помня. Все работеше, а ако не беше на работа беше на лов, на банкет или някъде, но не наблизо. Малко са спомените ми с него. Не че не ни обичаше със сестра ми – напротив – просто не му оставаше физически време за нас. Сега е друго. Особено, когато вече е дядо. Явно е семейна черта – и дядо ми не е бил най-добрият татко за баща ми. Та, татко ми, е страхотен като дядо – готви и развлича внуците. Няма търпение малкият да започне да ходи и да го води за ръчичка по улица. Кой знае, сигурно на 3 вече ще го е научил да пълни патрони и да стреля 😊

ПЛЕМЕННИКЪТ

Една приятелка преди много години ми каза, че както се обича пръв племенник, така не се обича даже първо дете. След много години го разбрах и аз. Не защото не си обичаш своето собствено, а просто защото онова чуждото, не е толкова чуждо. Обичаш го все едно е твое, спестявайки си безсънието, купищата мръсни памперси и всички други неразположения, съпътстващи бебеотглеждането. Любовта към племенника е най-съвършената любов. Да си леля е отговорност и най-великата радост.

МЪЖЪТ

Моят мъж. Срещнат в правилното време, на правилната възраст. Пълна моя противоположност и най-голяма опора и подкрепа. Човек, търпящ ме вече 13 години (знам, че съм страхотна, но имам ЛЕКИ забележки). След множество битки и няколко войни – съвместното жителство се превърна хармония (е, не непрекъсната хармония).

СИНЪТ

Най-великото творение на Света (разбира се, че – в моя свят). Но дойде, когато вече не го чакахме. Дойде, за да покаже, че няма да е леко, но пък ще е много хубаво. Появи се трудно, още с раждането си му се наложи да се бори и да се доказва, че е силен и смел. Обич в една шепа, която толкова бързо расте.

Мъжете в живота ми са великани. Ставаме точно такива, каквито сме именно благодарение на тях – на техния отпечатък върху съзнанието и характера ни. Тепърва ще се променяме, пак благодарение на тях…и тяхната любов към нас. Дано да ставаме по-добри. Всяка жена заслужава мъже, които да я обичат и подкрепят. Да я карат да се чувства специална, обгрижвана, обичана и ценена. И най-важното – да се чувства единствена.

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии