Коя е любимата игра на твоето дете? Из приключенията на Никола…
Когато Никола навърши годинка, започнахме да му купуваме (и да получава като подаръци от близки) различни играчки за развитие на сетивата.
Имаме едно много любимо негово цветно кубче с различни формички, които трябва да се учи да слага в правилните дупки. Имаме дървен куб Монтесори, дървени пъзели с животни и зеленчуци, басейн с топки, говорещ папагал, танцуващ робот, движещо се куче и разни други уж образователни игри и играчки. Имаме малки, големи и още по-големи книжки на най-различна тематика. Той много обича книжките и вече разказва сам и допълва изречения, когато му чета. Но най-голямата му страст са колите. Сигурно не сте изненадани, нали е момченце 😉
Но като казвам страст, сега ще разберете защо.
Още като беше бебе му купихме първите коли. Като проходи започна да разнася колите из стаите. Малко по-късно започна да ги подрежда. Слагаше ги една пред друга и така от единия край на стаята до другия. Подреждаше ги и една до друга (като на паркинг). И навън си ги реди, когато сме взели в чантата. Това е любима негова игра и до сега.
Никола вече знае всички марки на автомобили.
Когато сме навън, ми казва коя кола каква е и какъв цвят. А играта с тях вкъщи търпи непрекъснато развитие. Днес вече сме на фаза да подреждаме движението на големия булевард, до който живеем. Слагаме колите двупосочно, а между тях трамваи и автобуси (да, освен коли, имаме всякакви други превозни средства). Позиционираме и спирки, както и светофари.
Така, къде съзнателно, къде не – превърнахме любимата игра на детето ни и в учене – най-вече на правилата за движение.
Той знае, че се пресича на зелено и че на пешеходни пътеки превозните средства трябва да спират. Естествено, не си мислете, че го оставям да пресича сам на 2 г. и 9 м. Но знаете ли, когато види, че някой преминава на червено, винаги ме поглежда въпросително и виждам недоумение в погледа му. Никола зорко следи за зелената светлина и тръгва, когато светне, без да го приканвам.
И всъщност пиша всичко това, за да ви дам пример как може всяка любима игра да е и много полезна. Освен, че Никола се занимава с колите часове наред (време, в което мога да домакинствам или да полегна на дивана 🙂 ), той непрекъснато учи:
– цветовете (понякога ги подрежда по цвят);
– формите и размерите (подрежда ги по големина);
– марките;
– правилата за движение;
– професиите (знае, че трамваите ги управляват ватмани, самолетите – пилоти и тн).
Със сигурност се досещате, че синът ми обича и тролеи, трамваи, лодки, кораби, самолети и влакове, освен колите. Следете madamamama.com, защото скоро ще ви разкажа за забавните и поучителни приключения на Никола на гарата и на летището.
бивша мадама, настояща мама
