вторник, 4 октомври 2022

Светлозара Миронова – генератор на щастие

Светлозара Миронова – от прерисуване на „миришещи листчета” до спиращи дъха картини.

Представяме ви Светлозара Миронова – философ и психолог по образование, мечтател, планинар и художник по призвание.

За нея изкуството е генератор на щастие. А планината я зарежда със сила и вдъхновение. Тя се определя като непримирима и неудовлетворима. Това са водещите стихии, които я карат да върви напред и да иска още и още. Докато си говорим обаче, тя философски допълва, че на тези стихии противоборстват страх и боязън и в резултат се получава лесно запалима личност с тих нрав.

Философски ли ви звучи? Не е случайно.

Светлозара е завършила философия и психология.

Волно или неволно постоянно анализира света и хората в него. А собствената си същност изучава чрез рисуването и планинарството.  

Разказва ни, че рисува от дете. Помните ли „миришещи листчета“, които ние, децата на 90-те, събирахме и си разменяхме с трепет? Тя е прерисувала всяко едно от колекцията си тогава. По-късно Светлозара е изучавала в училище възможностите на белия лист, платното и палитрата от цветове. Докато следва в университета обаче изоставя страстта си към рисуването. И така до преди няколко години, когато чисто любителски отново се захваща с боите.

Винаги ми е носело удоволствие, може би заради тайнственото общуване със себе си. Процесът на рисуване ме отвежда в уединяване, макар около мен да има хора. Кара ме да се преживявам хем тук, хем не съвсем”, казва Светлозара.

Тя обича да експериментира и използва различни техники в картините си. Рисува с маслени, акварелни и акрилни бои, с молив и въглен. Рисува върху дървени повърхности (например китара), както и върху текстил.

Картините в дома ѝ са плод на цялото това разнообразие – цветни пейзажи, черно-бели фигури, акварелни флорални мотиви.

„Хората харесват различни неща, в зависимост от собственото им емоционално състояние в момента. Това, което докосва вътрешния им свят, съотнесено към определените лични за тях житейски ситуации. Любопитен за наблюдение е фактът, че черно-белите картини винаги провокират. Те просто имат по-силно емоционално въздействие и на тях се обръща повече внимание”.

Светлозара често прерисува чужди картини, които са я вдъхновили или са я накарали да ги усети по-специални. Според нея обаче това не е плагиатство, а по-скоро претворяване. Идеята може да е една и съща, но подходът, чувството и настроението на художника придават на картините различен облик.

Младата дама споделя, че сяда да рисува, когато усети порив и желание да твори. Разкрива и че все по-често приятели, познати и непознати я молят за изработка на картини за подарък.

„Често самата аз ги правя като жест към някой близък. В тези случаи най-хубавото е, че самите хора са ме вдъхновили. Един такъв случай е появата на племенника ми”, споделя Светлозара.

За нея изкуството под всякаква форма е генератор на щастие и добро настроение. Харесва й да влиза в домове, в които се усеща духа на изкуството, в които има картини, снимки, скулптури, изобщо всякакви спомени от места, на които са били собствениците.

„Намирам за красива възможността да успееш да се свържеш с произведение на изкуството и то да ти носи положителен емоционален заряд. За мое щастие животът ми често ме свързва или доближава до хора, които имат отношение към изкуството. Хора, занимаващи се с фотография, музика, кино. Това ме обогатява и ме кара да се чувствам ВДЪХновена”.

Светлозара обожава да ходи в планината. Казва, че планинарството я зарежда със сила и я отвежда на хубави места реално и въображаемо.

„Опияняващото усещане на вървенето през гори, сенчести, мучурливи места, каменисти пътеки, ширещи се под слънцето поля, побелели върхове, подсилено с необятната шир на планински склонове, ме карат да се чувствам жива. Нашата страна притежава богата природа и убедено твърдя, че човек, ако желае, може да се окаже на приказни места. Последният преход в Рила, който извървях с приятели, ме отведе на едно такова място. Спираш за почивка и се оглеждаш, от ляво погледът ти обхваща билата на Пирин, от дясно разпознаваш вече посетени върхове на Рила, ниско в основата на билото се синеят водите на Вапски езера, а срещу теб „сърцето на Рила – връх Канарата… Неописуемо е, не съм виждала подобни пейзажи на картина. Седиш и си казваш – радвам се, че съм тук, сега!”.

Светлозара често рисува сред природата. Така съчетава двете си най-любими занимания и се чувства истински щастлива. Грабва четките и боите и докато пълни очите си с красота, изобразява и на белия лист полето от лавандула, житните класове или планинските върхове.

„Колкото и прекрасно да е усещането за уединение и общуване със себе си, смятам, че споделеността е по-ценна и важна. Споделеността на всяка една дейност или продукт, защото ако останеш сам с/в нея, тя няма силата да бъде цялостно значима. Споделеността с любим човек, с приятел, със семейство е силата, която ни движи и ни дава възможността за преодоляване на всяка болка или трудност”.

Благодарим ти, Светлозара, за вдъхновението и за това, че украси нашия сайт с цветовете на палитрата и на душата си.

бивша мадама, настояща мама

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии