вторник, 4 октомври 2022

Донори на надежда

Когато добрините от непознати вдъхват надежда

Йоана и Миряна са близначки. Не си приличат, но само на външен вид. Приличат си обаче по широките усмивки и топлия поглед. И двете са позитивни, сияещи, вдъхновяващи и с добри сърца. И двете са майки и са изживели щастието да износят и родят дете.

Споделят, че бързо са взели решението да минат процедурите и да дарят яйцеклетки. Защото така дават шанс и на други жени да износят и родят свои бебета. Йоана и Миряна даряват частица от себе си, за да сбъднат нечии мечти.

Миряна се занимава с ПР и маркетинг, като основният ѝ опит е в неправителствения сектор и медиите. В момента работи за съхраняване и развитие на традициите на розопроизводството в България. Майка е на две момчета – Филип (на 9 г.) и Дамян (на 7 г.). Миряна казва, че често се увлича по нови предизвикателства, най-вече професионални, а от около година е и запален моторист.

Йоана е майка на прекрасно шестгодишно момиченце. По професия е  строителен инженер. Обича да прекарва време със семейството и приятелите си и да пътува. Най-новата й страст са латино танците.

– Имаш сестра близначка и дарявате заедно. Имаше ли нужда да се убеждавате една друга, как така решихте и двете?

Миряна:

– Да, сестра ми е един от най-близките ми хора и ѝ звъннах веднага, след като реших, че ще дарявам. Като цяло тя ме изслушва внимателно, когато ѝ споделям нещо, което е важно за мен, но този път не ме остави да се изкажа и ме прекъсна с „Искам и аз“. Тя отиде на преглед две или три седмици след мен, но някак така се наредиха нещата, че по средата на процедурата, датите ни вече съвпадаха. Явно ни е писано и това приключение да изживеем заедно.

Йоана:

– Да, точно така. Тя започна процедурите около 2 седмици преди мен, но в последствие се изравнихме и дарихме по едно и също време. Тя вече беше решила, когато аз научих за възможността, а аз нямах никакво колебание дали да го направя.

– Защо реши да дариш яйцеклетки? Какво те мотивира? Какво ти разказаха за процедурата и беше ли те страх от нея?

Миряна:

– Научих за нуждата от донорство на яйцеклетки от моя приятелка, която лично се беше сблъскала с този проблем. Съвсем изведнъж и съвсем изненадващо си дадох сметка, че хиляди семейства чакат, борят се и се надяват години наред да имат бебе. В същото време аз имам две деца и съм в добро здраве, а и всеки месец буквално изхвърлям яйцеклетките, които тялото ми произвежда. Честно казано, не ми отне повече от 40 секунди да взема решение. Не знаех нищо за процедурата, но бях сигурна, че няма как да е нещо, което майка на две момчета да не може да преживее (смее се ;)). В последствие научих повече за процеса, но в него няма нищо притеснително, така че не съм имала съмнения дали да продължа.

Йоана:

– Както казах, за каузата разбрах от сестра ми Миряна, която вече беше решила да дари. Не питах за подробности, веднага реших, че ще даря и аз, каквото и да ми коства. Смятам, че да даде живот е призвание на всяка жена и най-голямото щастие. По ред причини много от жените днес нямат възможността да изпитат това щастие без чужда помощ. Привилегия за мен е да мога да помогна. 

Каква е подготовката преди самото даряване?

Миряна:

– За мен беше много важно, че целият процес се случи с помощта на Виктория и Мариела от фондация „Майки за донорство“ (вижте повече). Те работят с лекарите в болница „Надежда” и съпровождат всички дарители, както и реципиентите през всяка стъпка, включително на опашката пред лекарския кабинет. Това внася много спокойствие и усещане за споделеност. Минах на стандартни прегледи, които да установят общия ми здравен статус и запасите от яйцеклетки (т. нар. яйчников резерв), след което изчакахме правилния момент от цикъла ми и започнахме хормонална терапия. Тя трае не повече от две седмици, в което време лекарите следят развитието на яйцеклетките с 2-3 прегледа, след което идва и пункцията. Тя се прави при пълна упойка и трае 10-ина минути. 

Йоана:

– Преминава се през редица прегледи и изследвания, за да се провери състоянието на донора. Следва процедура по т.нар. очистване и стимулация, която цели да се произведат максимален брой яйцеклетки в рамките на една овулация. Завършва с пункция, посредством която се изваждат овулиралите яйцеклетки. Фоликулите се изследват и когато се установи жизнеността им, се оплождат в лабораторни условия, непосредствено преди да бъдат имплантирани в реципиента.

Как се чувстваш, като знаеш, че си дала надежда на мъже и жени, които с години чакат свое дете?

Миряна:

– Ако трябва да съм честна, не се чувствам герой или някакъв благодетел. Моят живот си е същият, но ми е приятно като си помисля, че животът на някое семейство се е променил, че се е осмислил, че една мечта се е сбъднала. Улавям се също и да си мисля, че детето, което ще се роди, ще има свои деца, а те свои и така на света ще се родят много деца, благодарение на моите яйцеклетки. А мен това така наречено дарение не ме е ощетило по никакъв начин. Удивена съм от науката и съм благодарна на всички хора, които правят това нещо възможно – една частица от нас да се превърне в живот и да даде радост на десетки хора, които дори не познаваме.

Йоана:

– Чувствам се щастлива, горда и благословена да мога да дам шанс на семейство да създаде живот.

Дарявала ли си кръв? Ако да, често ли и защо? Би ли дарила отново яйцеклетки?

Миряна:

– Не съм дарявала кръв, защото, за разлика от яйцеклетките, кръвният ми материал не е особено добър (смее се :)). Имам наследствена анемия и за съжаление кръвта ми няма да свърши работа на никого. Със сигурност ще даря отново яйцеклетки.

Йоана:

– Кръв не съм дарявала, защото не покривам изискванията, въпреки, че много бих искала. Бих дарила отново яйцеклетки, със сигурност… скоро.

Какво е донорството за теб? Познаваш ли много хора, които даряват?

Миряна:

– Ангажирана съм в неправителствения сектор от 18 години и мисля, че познавам добре много различни видове донорство. В България често си поставяме много лоша оценка в това отношение, но моето мнение е, че сме много жертвоготовни хора. За мен донорството е уникален шанс да увеличиш стойността на собствения си ресурс, като го споделиш с някой, който има повече нужда, а когато хората около нас са добре, ние също сме по-добре.

Като моторист, имам и сблъсък и с един малко по-различен поглед към донорството, но това е шега, която само колегите мотористи и тези, които ни се подиграват, ще разберат 🙂

Йоана:

– Честно казано, за донорството на яйцеклетки не знаех почти нищо, не знаех, че съществува такава възможност в България. И съответно, с хора, които даряват, се срещнах едва сега покрай донорството ми. Донорството е привилегия.

Благодарим ви за вдъхновението, момичета. Дано заедно да успеем да мотивираме още хора да станат донори, за да се сбъдват мечти и да се раждат деца.

- Реклама -
Предишна статияДа живееш с мъж от зодия Водолей
Следваща статияКафе за закуска

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии