Ужас – детето ми облиза прозореца 😅
Из „Приключенията на Никола“
Седя си на дивана и набързо преглеждам клюките във Фейсбук. Никола (2 г. и 7 м.) връхлита в хола: „Мамо, къде има моки къпи (мокри кърпи)?”. Посочвам му ги (не бяха на обичайното си място, иначе направо си взима) и питам „Защо са ти, какво ще бършеш?”. „Позолеца” – отговаря той с усмивка. Диалогът продължава. „Защо, мамо, мръсен ли е?” „Има пунки (плюнки), аз бизах (аз го облизах)”. Вътрешно ми става смешно, но започвам да му обяснявам (за кой ли път), че не трябва да се катери на прозореца, че е опасно, че прозорецът е мръсен. И тъкмо да кажа, че не бива да ближе каквото му падне, когато той вече тичаше към спалнята с кърпите в ръка – бърза, има мисия.
Зарязвам Фейсбука и отивам при него.
Заварвам Никола на перваза на прозореца. Започнал е да почиства. Е, цялото стъкло е в слюнки и отпачатъци от пръстчета. Добре де, не точно цялото. Просто по петната може да се разбере колко е висок Никола. Поизбърса, позамаза още повече слюнките и слезе. „Тивам гая колите (отивам да играя с колите)”. Казвам му „Добре, мами, много хубаво изчисти скъклото”. Какво да кажа… Беше направил беля, но пък се опита да поправи стореното. За него облизването на стъклото може би беше просто мръсотия, която трябваше да се изчисти. И го направи. Още може би не разбира съвсем опасността от цялото деяние.
Бързам да кажа, че сме сложили райбери с двойна защита на всички прозорци. Между другото, препоръчвам ги, особено ако и вашето дете обича да се катери на всевъзможни места. Не че Никола може да отвори прозореца, а и уж знае, че не трябва изобщо да пипа дръжката, но за всеки случай да има и други препятствия.
Обяснавам му, че не бива да се катери по прозорците и че е много опасно, още откакто започна да проявява интерес към первазите. Ама колкото повече не давах, толкова повече искаше (естествено). Какво да правя – той просто много обича и колкото по-нависоко, толкова по-добре. И по площадките е така. 4-годишни не смеят да се качат на някоя катерушка, а татковците го побутват. Никола, безстрашен и целеустремен, пъргаво катери до върха. За ужас на майка му. Да, стоя на пръсти и съм в пълна бойна готовност да го хвана, ако полети надолу.
Та… Сега по первазите няма цъфнали разноцветни орхидеи, които отглеждах старателно преди Никола да се роди. Но пък вече има коли, някое топче или молив. Стъклата са замазани със слюнки или някоя мокра кърпа.
Но знаете ли, не ми липсват цветята и чистите прозорци, нито подреденият дом…
Бивша мадама, настояща мама
