Из „Приключенията на Никола“
Под топлите все още зимни лъчи и днес с Никола бяхме на детската площадка в парка до нас. Той заравяше няколко колички с лопатката в пясъка – любима негова игра :). Дойде едно момиченце, взе една от колите и тръгна настрани. Никола се затича да я гони, дръпна си количката и я поощипа по лицето, одра я и момиченцето се разплака. Никола се върна на мястото си и продължи играта си. Не, не съм го учила така.
Не се притеснявайте, ако някой ден и вашето дете реагира като Никола. О, да – и моля ви, ако пък детето ви се окаже, ощипано от друго дете, не го съдете прекалено строго и не казвайте на майката, че е най-лошата на света. Защото не знаете утре какво ще хрумне на вашия син или дъщеря. Казвам го от опит!
Още помня как едно дете дойде и заби една главичка на Никола в челото – ей така, без да са се разправяли за играчки, без да са делили пързалка. Никола просто стоеше и гледаше. Момченцето беше до него. Обърна се и хоп – глава в глава. Никола се ококори и не знаеше как да реагира. Казах си, няма да позволявам моето дете да прави такива неща. И ето – няма и година след тази случка – вече съм от другата страна…
Никола е бурен и темпераментен. Не се дава лесно. Едва на 2 и 2 месеца е, но вече е безстрашен. Хвърля се сам в дълбокото. Със свои методи си взима играчките, проправя си път, ако някое дете е застанало на входа на пързалката и не може да се мине. Катери се на всевъзможни места и дори показва на по-големите как да го направят. И знаете ли, оправя се и без мен. Той е моето малко чудо, а за някоя майка – чудовище, защото е ощипал детето й, пазейки територията си.
Естествено, след въпросната случка започнах да му обяснявам, че не се прави така, че момиченцето просто е искало да види колата му, че е щяло да я върне и тн, и тн… Не знам дали ме разбра, но направих каквото сметнах, че трябва.
На Никола му се доспа, легна на земята. Едва го накарах да се качи в триколката, след като ме одра и изтърка обувките си в дрехите ми. Не, не съм го учила така. Но ето, всяко дете реагира различно на нещата, които му се случват.
Снощи за първи път Никола прекара нощта при баба си и дядо си. Вероятно това е неговият начин да ми каже, че не е искал да го оставям, въпреки че обича да стои при тях. А може и случката с онова момиченце да има общо със спането му на друго място. Но… как да обясня на майката всичко това и трябва ли изобщо? Склоних го да седне в триколката и след няколко минути заспа. Беше уморен. Прибрахме се бързо, защото бях с кецове и удобни дрехи и така приключи разходката.
Иначе, преди две години и половина не излизах без грим и високи токчета. Маникюрът ми беше добре поддържан и винаги бях с прическа. Бях преди всичко мадама. А днес разрошена от бурното си дете, с изцапани дънки, спирала на крак и недоумяваща защо синът ми ощипа момиченцето, съм просто мама.
Очаквайте следващите приключения на Никола, защото, сигурна съм, става ви по-леко, като видите, че има и други деца, които щипят като вашето, тръшкат се или постоянно искат да хапват.
бивша мадама, настояща мама 🙂
