четвъртък, 30 май 2024

Защо да не ходите с деца във Валенсия – ЧАСТ 2

Не ходете с деца във Валенсия, само ако не искате да се забавлявате до крайна степен. Не ходете с деца във Валенсия, само ако не искате те да видят най-чудните морски обитатели от цял свят, събрани на едно място. Не ходете с деца във Валенсия само ако не искате да обядвате с жираф, а малчуганите да ближат сладолед с горила 😊. Не ходете с деца във Валенсия само ако не искате да се излежавате на приказни плажове, докато отпивате глътка Сангрия, а децата плуват в кристалните води на Средиземноморско море. Разбрахте ли защо да не ходите с деца във Валенсия 😊. Това е може би най-подходящата европейска дестинация именно за пътуване с деца – задължително трябва да я посетите, ако имате тази възможност.

Началото

В предишната първа част ви разказахме за нашите приключения, свързани с организацията и пътуването до Валенсия. Целият първи ден прекарахме в приказния Океанографик и Музея на науките. Един ден дори не стига за тях, но нашето време беше доста ограничено. Вечерта хапнахме по една вкусна пица и се прибрахме в апартамента с чудна гледка към пристанището на Валенсия. Децата бяха премазани от обикаляне и емоции, затова заспаха доста бързо. А и утре ни предстоеше още едно голямо пътешествие – до биопарка във Валенсия.

Кафе с жирафи, обяд – с горили и сладолед – със слон 😊

Натоварихме се на малкия Фиат и потеглихме към биоградината на Валенсия. Отидохме почти с отваряне на парка и не се наложи да чакаме много. Тук билетът за възрастен е около 27 евро, а за дете от 4 до 12 години – 21 евро. Имайте предвид, че още на входа обстойно проверяват чантите за храни и напитки и не разрешават нищо такова да се вкарва вътре. Причината е ясна – да не се дава на животните. Но каквото и да ви е нужно, в парка със сигурно ще го намерите. Навсякъде има ресторанти, джелатерии, а на всеки ъгъл и машини за разхладителни напитки и вода.

Самият биопарк е интересна смесица между зоологическа градина и сафари парк. Определено не е зоопарк, каквито имаме в България. Тук е създадена среда, която по нищо не се различава от естественото обитание на екзотичните животни. Те се разхождат свободно, маймуните подскачат от клон на клон над главата ви, а жирафите могат да ви целунат с дългите си шии. Тук няма клетки, аквариуми и потискащи гледки на заключени животни. Има широки поляни, езера, скали, растителност, дървета …. Истински животински рай. А и човешки 😊.

От Мадагаскар – до Саваната

В парка е сенчесто и прохладно, но все пак не отивайте там в най-горещите часове на деня. Разделен е на три основни области. Хубаво е да си вземете карта на входа, за да се ориентирате какво сте разгледали и от къде да минете, защото наистина пространството е доста обширно. Още на входа ще видите първата табела, която ви отвежда в Мадагаскар. Това е домът на лемурите, розовото фламинго, други причудливи птици и растения. Разходката тук сякаш наистина те отвежда на друг континент – криволичи между различни тунели, гори, мостове, под които плуват риби. Накъдето погледнеш все някой те наблюдава любопитно с очи или ти маха с опашка. Животните изглеждат толкова далечни и в същото време, толкова близки. Имаш чувството, че спокойно можеш да погалиш лъва и зебрата, но по-добре недей.

Определено всички ние бяхме най-впечатлени от горилите и шимпанзетата. Стояхме доста време да ги наблюдаваме, а децата се преоткриха в тях 😊. Наблюдавахме как най-стария се кара и дори шляпна малката маймунка, как тя отиде и се скри при майка си. Как няколко мъжки показваха своята сила, а малките весело се закачаха и бягаха. Все едно гледаш животинския модел на всяко едно човешко семейство. Наистина е много интересно да се наблюдават. Има и десетки други видове – костенурки, риби, крокодили, змии и какво ли още не – във всяка дупка и под всеки клон живее някой, затова трябва да гледате внимателно 😊.

Освен горилите, много харесахме дългите шии на жирафите, хипопотамите, лъва и слоновете. Имаше и малко слонче, което за малко да падне от една скала, но големият бързо, бързо го свали. За удобство на слоновете са изградени огромни изкуствени скали, които създават комфортна среда за внушителните животни. Решихме да хапнем в едно удивително малко ресторантче, където буквално пихме кафе с жирафи. Направено е точно в тяхната зона и реално от тях ни делеше малка рекичка със златни рибки. Ако дойдат малко по-близо до нас с дългите си шии вероятно могат да ближат от нашия сладолед. Хапнахме вкусни бургери, но имаше пици, картофи, кроасани. Предлагат се кафе, напитки, десерти. На няколко места имаше сладолед и скрежина. По спомен цената на една скрежина беше около 6 евро.

Трудно е да опиша всичко, което видяхме тук и емоциите, които преживяхме с децата. Определено всички бяхме във възторг от това място.

Аликанте

В рания следобед, след като хапнахме, се качихме на колите и потеглихме към нашата последна спирка – Аликанте. Децата бързо, бързо заспаха в столчетата. (Тук е мястото да спомена, че ако наемате кола и искате столче за дете, трябва да го заявите отделно, съответно и да го платите отделно. Неговият наем излиза горе долу, колкото на цялата кола 😊, но няма как).

Пътят от Валенсия до Аликанте минава по магистрала и както вече казах е около час и половина. Време идеално за дрямка. Пристигнахме там бодри и отпочинали – готови за нови приключения. Бяхме наели триспален апартамент, точно до плажа. Уникална находка за 370 лева. Настанихме се бързо, бързо и хукнахме към плажа.

Крайбрежната търговска улица на Аликанте е уникално място – палми, паеля, Сангрия, лодки. От всички удоволствия на света по многооооооо. Прекарахме тук цяла вечер. Ядохме уникална паеля с морски дарове, пихме сангрия, ядохме палачинки, сладолед и каквото се сетите още. Гледайте внимателно менютата. В доста от ресторантите тук е описано, че трябва да поръчате поне две паели от един вид. Цената им е около 12-14 евро. След вечеря направихме и нощна разходка по кея, който е романтично продължение на главната улица към морето. Има пейки за сядане и почивка. Пълно е с малки кафенета и барове във всяка пресечка около морето. Това място определено създава лятно настроение и зарежда с толкова хубави емоции, че ти се иска да не си тръгваш.

Но за съжаление на другия ден ние трябваше да потегляме обратно. Сутринта обаче имахме време за малко плаж и една интересна разходка до замъка, който се извисява над Аликанте и сякаш пази града.

Замъкът Санта Барбара

Замъкът е разположен на няколко нива, като освен покрай крепостните стени, човек може да се разходи покрай няколко сгради, порти и други съоръжения, Тук може да видите бойници, оръдия, караулки,, музейни експозиции. Ходенето не е малко и на места е доста стръмно – имайте го предвид, ако сте с малки деца. Гледката от тук е удивителна – пред вас се простира и морето, и небето, и градът. До замъка се стига с кола, но трябва да я оставите на паркинг, малко преди входа. За тази забележителност няма вход. Влизането е свободно. Макар да носи името на християнска светица, замъкът е построен през 12-и век от мюсюлманския географ Ал Идриси. Бил е свидетел на доста битки и сражения, използван е дори за затвор.

От тук летището на Аликанте е доста близо, така че се запътихме за там. Предстоеше ни късен полет, обратно към дома. На летището предадохме колите (задължително трябва да ги върнете с пълен резервоар, както са ви го дали). Героите бяха доста уморени от тридневното препускане, но изпълнени с емоции и спомени за цял живот.

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии