Цвети Бойчева от На Логопед ни е на гости, за да отговори на въпроса „Защо детето ми още не говори?“
Може би това е сред най-често задаваните въпроси, които си задават родителите. Още е малко, все някога ще проговори, издава звуци, значи скоро ще каже някоя дума, бърбори, но нищо не му разбираме… И още, и още – отговори винаги можем да си измислим, но дали са правилните?
Все по-често децата не говорят на 2, 3 и повече години. Или говорят по начин, който е трудно разбираем или напълно неразбираем за околните.
С такива случаи се сблъсква в ежедневната си работа логопедът Цветомира Бойчева. В кабинета ѝ идват деца, които назовават думи на английски или на руски, но им е трудно на български език или изобщо не го правят. Разбират думи на английски, но не проявяват разбиране на майчиния си език.
Цвети обяснява това отклонение от правилното развитие на говора с прекомерното гледане на екранни устройства.
Да, може да изпиете едно кафе на спокойствие, да сготвите или да пуснете прахосмукачка, защото детето ще стои мирно и кротко на дивана – докато гледа. Но до какво води това?
В съвременния, забързан свят на децата се предоставя достъп от много ранна възраст до таблети, телефони и телевизори. Те имат възможност да гледат филмчета, клипове, канали – за време, неподходящо за възрастта им, както и на различни езици.
Съветът на Цвети към всички родители е да не предлагат на децата си това запълване на времето или начин на забавление.
Той не помага за физическото, социалното, езиковото, когнитивното развитие на детето, а напротив. Единственото, което печелим, е сготвената храна или лъснатият под, но заслужава ли си?
Децата имат нужда от реална, вербална, двупосочна комуникация.
Имат нужда от споделено внимание с техния значим възрастен, казва Цвети. Тук е важно да се отбележи, че преди процеса на проговаряне има други важни етапи от развитие на детето, които то трябва да следва – сядане (6 – 8,5 м.), лазене (7 – 9 м.), изправяне (10 – 12 м.), прохождане (11 – 15 м.) и успоредно с тях появата на бъбленето (първи срички, около 6 – 8 м.), разбиране на отделни думи (8 – 10 м.), жест за посочване (около 11 м.), изговаряне на първи осмислени думи (около 11 – 13 месеца), поява на символна игра с предметите (играта „на ужким“).
Родителите често питат „кога ще проговори детето ми“, но Цвети казва, че на този въпрос логопедите не биха могли да дадат конкретен отговор. Това, както става ясно, е многокомпонентен процес, който изисква други базисни такива.
„Прави ми впечатление, че родителите, ако имат притеснения за говора на детето си, пишат във форуми и задават въпросите си в групи в социалните мрежи. Там получават търсените успокоителни отговори от други родители, неспециалисти” – споделя Цвети.
Затова тя призовава всички родители: „Не отлагайте срещата със специалист, ако имате притеснения за детето си, без значение дали това е първото, второто или третото дете в семейството. Не е рядкост в процеса на диагностика да се направи консултация с детски невролог, психиатър, отоларинголог (или друг, в зависимост от конкретното нарушение), а по време на терапията да се работи в екип с друг специалист – психолог, психотерапевт, ерготерапевт и др. И това е възможност за мултидисциплинарна работа, която неминуемо би довела до по-добри резултати. Важно е да уточня, че процесът на логопедична терапия изисква търпение, целенасоченост, последователност и освен логопедът и детето, основна функция в него има родителят”.
Не е задължително детето да проговори късно, защото гледа клипове или детски на телефона. Но е твърде вероятно. И е все по-често срещано сред децата.
А представяте ли си наистина, ако собствното ви дете проговори на друг език или започне да си бърбори измислени думи? Има и други фактори, които влияят на езиковото развитие. Затова Цвети съветва да се консултираме с логопед дори при най-малки съмнения и притеснения относно говора на малчугана вкъщи.
Специалистите могат да ни дадат насоки и препоръки за терапия, ако се налага такава. Защото за развитието на детето времето е ценно и не бива да се чака.
