понеделник, 7 ноември 2022

Детските въпроси: Скритият смисъл

Скритият смисъл на детските въпроси

Знаете ли онези сергии с кашони, пълни със стари книги. От онези, които години наред са се търкаляли на някой таван. От онези, които щом разлистиш, ухаят на хартия и мастило. Вече рядко се срещат, но ги има. Зарових се в една такава, докато бях на лятна почивка и се натъкнах на много интересни находки. Една от тях особено ми грабна вниманието – „Децата и ние” от Хаим Гинът, издадена през далечната 1988 г. у нас. И реших да споделя с вас отделни фрагменти от нея. Сами ще се уверите колко актуални звучат и днес.

Малко за автора:

Хаим Г. Гинът (1922–1973 г.) е възпитател, психолог и психотерапевт, както и учител на родители. Той е пионер в техниките за разговор с деца, коитосе преподават и днес. Кариерата на Гинът започва като учител в Израел през 1947 г. След като емигрира в САЩ, той учи психология в Колумбийския университет, където получава докторска степен по клинична психология през 1952 г.
Той е сред първите, които осъзнават важността на думите, които казваме на децата, и начините, по които те достигат до тях.

Детските въпроси: Скритият смисъл

Да се разговаря с деца е истинско изкуство, което има свои правила и смисъл. Децата рядко проявяват наивност, когато общуват. Често посланията им са кодирани и трябва да ги разшифроваме, за да ги разберем.

Десетгодишният Анди пита баща си: “Колко изоставени деца има в Харлем?” Бащата – интелектуалец, химик по професия, е радостен, че синът му се вълнува от такива социални проблеми. Той изнася дълга лекция по въпроса, след което прави справка за точната цифра. Но Анди не е доволен и продължава да разпитва: “Какъв е броят на изоставените деца в Ню Йорк? В Съединените щати? В Европа? В света?”

Накрая бащата се досеща, че онова, което безпокои сина му, е някакъв личен, а не социален проблем. Въпросите произтичат не толкова от съчувствие към изоставените деца, колкото от страха му да не бъде изоставен. Детето очаква да чуе не цифри, а уверение, че то самото няма да бъде изоставено.

При първото си посещение в детската градина, придружен от майка си, петгодишният Брус разглежда окачените по стената рисунки и пита на висок глас: “Кой е нарисувал тези грозни картини?” Майката е смутена. Поглежда сина си с неодобрение и бърза да му направи забележка: “Не е прилично да наричаш “грозни” картини, които в действителност са толкова хубави”.

Възпитателката, която е разбрала смисъла на въпроса, се усмихва и казва: “Тук никой няма да иска от теб да рисуваш красиво. Можеш да правиш и грозни картини, ако искаш.” Широка усмивка озарява лицето на Брус, защото той вече е получил отговор на негласния си въпрос: “ Какво става с момченцата, които не рисуват добре?”

След малко Брус вдига от пода счупена пожарна кола и пита злорадо: “Кой е счупил тая пожарна кола?”. Майката го пресича: какво значение има за теб кой я е счупил? Ти и без това не познаваш никого тук.”

Всъщност Брус не се интересува от имена. Той иска да узнае как постъпват с момченцата, които чупят играчки. Внимавайки във въпроса му, възпитателката дава подходящ отговор: “Играчките са за игра. Случва се понякога да се счупят.”
Брус изглежда доволен. Умението му да задава въпроси му е осигурило необходимата информация: “Тази леля е доста мила. Не се ядосва лесно, дори ако рисунката стане грозна или играчката се счупи. Няма защо да се страхувам. Тук ще бъда в безопасност.” Брус махва за довиждане на майка си и тръгва към възпитателката, за да започне първия си ден в детската градина.

П.С. Издателство „Изток-Запад“ предлага преработеното и допълнено издание за детските въпроси „Детето и ние“, което може да намерите на сайта на издателството.

Следва продължение…

- Реклама -

Прочети още

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии