Хромотерапията е метод на лечение на заболявания, който използва видимия цветови спектър на електромагнитното лъчение. Този метод се използва от години за различни заболявания.
Много изследвания са правени през годините, за да докажат връзката между цветовете и човешкото тяло.
Според хромотерапията човешкото тяло е съставено от цветове. Цветовете са отговорни за правилната работа на всички различни системи, които функционират в тялото на човека. Всички органи имат свой собствен цвят.
Хромотерапията е вековна концепция, която се е практикувала в Древен Египет, Гърция, Китай и Индия.
Според „бащата на съвременната медицина“, Авицена (роден някъде около 980 г.), „цветът е забележим симптом на заболяването“. Той разработва диаграма, която свързва цвета с температурата и физическото състояние на тялото. Според неговата теория червеното движи кръвта, синьото и бялото охлаждат тялото, а жълтото намалява мускулната болка и възпаленията. Авицена е първият, който забелязва, че човек с кървене от носа трябва да гледа в неща с яркочервен цвят и не трябва да се излага на червена светлина, защото така се стимулира кръвотечението. Когато гледаш към син цвят, кръвопотокът се намалява и тялото се успокоява.
През 1933 г. Диншах Гадиали (лекар, изследовател, химик и физик) обяснява как и защо различните цветни лъчи имат различни терапевтични ефекти върху тялото. Той открива, че цветовете предизвикват енергийни вибрации, които стимулират потока на енергия през определен орган, водейки до естествена биохимична реакция. Познавайки въздействието на опредени цветове върху различните органи и системи на тялото, човек може да приложи точния цвят, за да балансира действието на всеки орган или система, които функционират неправилно. При нарушаване на този баланс възникват психически и физически проблеми. Целта на науката за лекуване с цветове е да излекува болестта чрез възстановяване на нормалния баланс на цветните енергии на тялото. Гадиали установява, че определени области на тялото реагират на определени цветове. Тези области са сходни на това, което древните източноиндийци са наричали „чакри“.