Влизаме в настоящия текст с уточнението, че характеристиките „млади“ и „стари“ нямат възрастова определеност. Няма да говорим за разлика в поколения, а за разлика в начина на мислене, възприятие и действие.
Посрещане на гости
„Младите“ посрещат гости рядко. Ако не им се готви, или просто нямат време – поръчват пица или суши. Даже с опцията – доставка до вратата. Чинии и чаши – имат максимум по един комплект, или части от няколко. Като дойдат гости слагат каквото имат и не се кахърят много дали ще са еднакви или не. Ако гостите са повече от наличните – вадят я, картонени, я пластмасови и тичат до съседите за някой допълнителен стол или тава например.
При „старите“ не е така. Гости се посрещат по-често. Заведенията не са толкова предпочитани от тях. Посрещането на гости е като ритуал за себераздаване и показване на кулинарни и сервизни възможности. Вадят се сервизите за гости. Гощават се с ястия от дебелите книги. Няма как да има две вилици от различен комплект. Все пак имат минимум 48 еднакви вилици 😉
Запасяването с провизии
Днешните „стари“ се презапасяват. Баба ми, ако отвореше последния чувал (10 кг.) с брашно започваше да казва, че няма😊 Брашното за нея беше свършило. Същото беше и с останалите продукти. Сега майка ми е така. Ако няма поне 6 бутилки олио – значи няма никакво.
При „младите“ е доста по-различно. За тях една бутилка олио е много. Един пакет захар стига за няколко месеца. А, брашното, което купуват е в разфасовки от 100 – 200 г (брашно от кокос, от рожков, бадемово 😉). Ако имат 3 бакпулвера казват, че имат много. Ако „старите“ имат много – значи са поне 13!
Отношението към дрехите
За „старите“ дрехите не е задължително да бъдат скъпи, нито да бъдат много. Но… Трябва да има различни дрехи и обувки за различните поводи – за сватба, за работа, за вкъщи.
При „младите“ например кецовете, с които ходят на работа могат да ги съчетаят и с роклята за сватбата на най-добрата им приятелка. За младите дрехите и обувките е хубаво да бъдат скъпи, да бъдат много и да бъдат удобни.
Солидарността към работодателя
Старите са отдадени на работодателя. За него работодателя се отъждествя с родител – дава работа, дава пари и трябва да му се отдава почит и уважение.
За младите шефът е като приятел. Ако се държи добре (плаща навреме, дава повишения и не прави забележки за 10 минутно закъснение) и младият работник се държи добре ( работи съвестно, не пуши много и гледа да не закъснява).
Отношението към парите и спестяванията
„Старите“ спестяват. Спестяват дори и минимална сума на месец, но винаги имат заделени за черни дни пари.
„Младите“ са прахосници. Харчат повече отколкото изкарват и почти винаги са със заеми от банки, приятели, та дори и от небанкови институции.
Как четат „старите“ и „младите“
Тук не може да не споменем доц. Милена Цветкова, която подробно разглежда читателското поведение на „млади“ и „стари“.
Според нея „старият“ читател е енциклопедист, дисциплиниран , интроверт. Търси сложното и интересното. Чете задълбочено и обича да анализира и тълкува прочетеното.
На него контрастира „младият“ читател. Той е непокорен. Не робува на марки и издателства. Младите читатели са прагматични, разсеяни, търсещи комфорт и простотата на текстовете.
Отношението към автомобилите
„Старите“ са свикнали да се придвижват и без личен автомобил. Те могат да ползват обществен транспорт. Да се качат в такси или да ходят пеша няколко километра. За тях видът на превозното средство не е важен. Важното е да стигнат навреме.
Докато „младите“ отдават прекалено голямо значение на ползването на личен автомобил. Ползват го непрекъснато – дори и до магазина, който е на 300 метра от вкъщи.
Какво мислят другите за нас
„Старите“ в малка или голяма степен се интересуват от мнението на околните. За тях е важно да направят добро впечатление, дори да не познават човека отсреща. „Младите“ обаче не се интересуват от това. Те не смятат, че трябва да напасват държанието си, спрямо околните. Не им е важно!
Не забравяйте, че характеристиките „млади“ и „стари“ нямат възрастова определеност.
