Родена край брега на морето, Виолета Пефтичева определено е емоционална и слънчева като него. Учи музика, пее и свири на различни инструменти. Обича да пътува, да чете и дори пише. По-късно завършва „Връзки с обществеността“ и създава своя рекламна агенция, издава и туристическо списание. Маркетингът и рекламата обаче бързо и омръзват и се пренасочва към изкуството. За 9 години е снимала над 6000 семейства, което се равнява на милиони фотографии. Как се прави фотосесия в условията на пандемия, какви са тенденциите при коледните фотосесии тази година и как да подберем дрехите за тях – отговорите от семейния фотограф Виолета Пефтичева.
Здравей Вили, ти си един от най-предпочитаните фотографи в България, както за сватбени, така и за семейни фотосесии. Как стигна до тук и защо избра фотографията?
Вкъщи винаги е имало фотоапарат. В тинейджърска възраст спечелих от томбола и първия си собствен лентов фотограф и тогава му разказах играта. Буквално. Постоянно снимах. Всички джобни отиваха за ленти, промиване, печат на снимки и албуми. С първата си работа купих и първия си дигитален фотоапарат. Увличам се по всичко свързано и с телевизията. Имам зад гърба си няколко проекта за предавания, спектакли и постановки, дори и детска онлайн телевизия с различни рубрики в youtube. А последните няколко месеца съм посветена и на моето отслабване … та вече се вълнувам и от спорт и здравословен начин на живот.
Та как да каже човек с една дума как, кога и защо 😊
Скъпо начинание ли е фотографията – буквално и преносно?
Ако искаш да правиш фотография, която да е разпознаваема – да! Много скъпо начинание. И не говоря само откъм финансовата страна на нещата, а и като време, като усилия, като посвещение. Аз съм фотограф почти 9 години и съм пропускала редици празници на своето семейство, защото съм снимала нечий друг празник. Пропускала съм много почивки и пътешествия, защото съм била заета с чужди такива. Пропускала съм дори вечерен сън, хранене и забавления, защото съм била заета да работя върху кадрите на хората, които са ми поверили спомените си. И не, не се оплаквам. Напротив. Щастлива съм.
За мен фотографията не е професия. Фотографията е мисия. Посвещавам се на другите – запечатвам техните спомени, разказвам за тяхното щастливо събитие, документирам всяка усмивка или сълза.
В съвремие, в което всеки има висококачествен телефон с камера с висока резолюция, и може да направи хубави снимки без особени усилия – какво е мястото на професионалния фотограф?
За мен никога техниката не е била водеща в снимането. Мога да снимам с телефон, мога да снимам с апарат и обективи за петцифрени суми. Да, професионалната техника помага и от изключително значение, стига да знаеш как да работиш с нея. Но най-важното е човекът зад обектива. Той е в създаването на кадъра: неговите очи, неговото усещане за света, неговите идеи, неговите виждания, неговото търсене на необичайните неща. Той натиска спусъка и кадъра бива уловен. Ако няма очи, усет, умения, въображение, прозорливост – то той е просто щракач…
Ще цитирам Ернст Хаас, австрийски и американски фотожурналист, който направи огромен принос за развитието на цветната фотография. Той казва: „Фотографията е изразяване на впечатления. Ако красивото няма да живее в нас, как бихме могли да го разпознаем?“
А пандемията – как промени вашата работа – намаляха ли желаещите или напротив, как се адаптирахте към новите условия?
Определено интересът към работата ми не е намалял, но хората са по-предпазливи (което е напълно нормално в ситуацията). Самата аз съм по-дистанцирана. Преди гушках всяко дете, а сега дори не ги докосвам. Липсват ми тези сладки моменти, но се налага да сме дисциплинирани, за да приключи тази пандемия и да се върнем към нормалния (ако изобщо има такова определение вече) ритъм на живот.
Направили сте стотици, дори хиляди снимки – имате ли най, най-любима и коя е тя?
Най-точната цифра със сигурност е милиони снимки, а най-любими – хиляди. Скоро правих статистика и се оказва, че съм снимала над 6000 семейства. Така че поне толкова любими имам. Обожавам всяка една среща с хората, които са ми поверили спомените си. Раздавайки се на 100%, получавам и обратно взаимодействие и магията се случва. Всеки човек е уникален, затова и всяка фотосесия е уникална. Една с една няма еднакви.
Но нещо любопитно мога да издам от „кухнята“ – в 99% от случаите моите любими кадри не са любимите кадри на сниманите хора. Те гледат предимно себе си, докато аз виждам не само тях, а и душата им, как са позиционирани в пространството, виждам посланието, което предават, виждам и усещам всичко…
Дойде ли вече времето на коледните фотосесии и какви са тенденциите при тях тази година? Има ли нещо ново и специфично, което ще предложите?
О, да, даже много закъснявам тази година. Обикновено стартирам с фотосесиите от септември, но ковид пандемията много промени ситуацията. Самата аз и близките ми миналата година преминахме през тази ужасна болест (за съжаление някои се споминаха) и затова емоционално не успях да се настроя на тази празнична еуфорична вълна. Но тази година се мотивирах и настроих да се „гмурна“ в този вълшебен и празничен момент от годината. В Бургас направих ново студио и мога да заявя нескромно – доста впечатляващи декори, а в София наемам такова. Ще бъда на двете локации, защото обичам пътуването и срещата с различни хора.
Интересът определено е много голям. Хората копнеят за щастливи и празнични моменти, искат да им се случват добри, хубави неща. И си ги подарят чрез фотосесия при мен, която дълго държи усмивката на лицата им.
Какви са цените тази година и има ли промяна при тях?
Със сигурност има повишаване на цените, защото всичко поскъпна – от наемите, до консумативите, разходите по поддръжка на студио, на техника, нови декори, по-високи счетоводни услуги дори, осигуровки и т.н. Но считам, че в България все още фотографският труд (като цяло всеки труд, свързан с изкуство) не е оценен както трябва. Повече от работещите и издържащите се в сферата трудно успяваме да покрием всички разходи. Много колеги покрай пандемията намериха и друга работа, но нямаха избор… Трудно е да си артист или фотограф в България.
Кои са най-подходящите дрехи, с които да дойде едно семейство за коледна фотосесия?
Най-тържествените, най-елегантните, най-красивите. За мен винаги е било важно хората да се чувстват празнично. Коледната фотосесия не е само за децата, не е само до една усмивка, тя е изживяване. Често родителите неглижират своята визия, но подготвят бляскава такава за детето/децата си. Искам да им кажа: НЕДЕЙТЕ! Направете това време специално за цялото семейство. Планирайте всеки един детайл: от дрехите до най-малките аксесоари. Вземете със себе си лъскави обувки, подаръци, които да си размените, носете дори чашите за шампанско (или с топло какао), бенгалски огън, всякакви щуротии, които ви хрумнат, а защо не и домашния любимец. Това време е незабравимо – направете го наистина такова. Отпуснете се и се забавлявайте!
Как трябва да изглежда една МадамаМама през погледа на фотографа Виолета Пефтичева?
Щастлива и красива. Няма нищо по-хубаво от щастливата жена! А щастието изписано на лицето й я прави още по-красива.
