Паркът за танцуващи мечки в Белица – заслужава си да го посетите!
Отдавна бях чувала за Парк за танцуващи мечки, но някак все не намирахме повод да отидем до него. Струваше ми се далеч, свързан със сложна организация. Представях си много ходене и каране, а детето беше малко. Сега обаче топлото октомврийско време малко непланирано ни отведе в тази част на България.
Районът около Банско и Сандански е идеален за посещение рано на пролет и късно през есента – тук времето винаги е с няколко градуса по-топло в сравнение с останалите райони на страната през тези месеци. Тук слънцето грее повече.
И така в един от последните топли уикенди на октомври в последния момент запазихме места в село Баня – това точно до Банско. Оказа се чудно местенце. Водата е много топла и идеална за деца. Близо е до Банско, където може да се разходите из красивите калдъръмени улички, да хапнете вкусни местни специалитети и какво ли още не. Самото селце е доста малко, но предлага разнообразие от по-евтини и по-скъпи места за настаняване. Освен това пътят до него е доста добър, дори след края на магистралата. От София се стига за около три часа.
Единият ден след като направихме плаж на басейна, имахме план да посетим парка за танцуващи мечки. Предварително бях проверила, че работи. Имайте предвид, че през зимата, докато обитателите му спят, мястото е напълно затворено.
Това е работното време на Парка за танцуващи мечки в Белица, през което може да го посетите:
Април – Юни: 12:00 – 18:00ч.
Юли – Август: 10:00 – 12:00ч; 13:00 – 18.00ч.
Септември – Ноември: 12:00 – 18:00ч.
Не че през зимата изобщо може да стигнете до него. Всъщност паркът е доста високо в планината. Тръгвайки от Банско, минавате през няколко села, докато стигнете до Белица. Пътят е ремонтиран и доста хубав, но тесен и се кара доста бавно. Щом влезете в Белица има табели, които ви упътват накъде да тръгнете, за да стигнете до парка. Общо взето е все направо 😊 Имайте предвид, че пътят след края на Белица също е доста тесен и се кара внимателно. Полегат е, макар че по него отивате високо в планината. Почти до края карате по асфалт, стигате обаче до табела, която ви показва 2,5 км. до мястото.
Ние за малко да направим грешката да оставим колата тук, за да се разходим, защото „не е далече“. Не правете тази грешка, особено ако сте с дете. Има още много път нагоре. От тук вече той е неасфалтиран, а изцяло горски и доста неравен. И има още много, така че качете се с кола до самия парк. Малко преди него е fun park-a, който има голям паркинг и от него ходенето е по-разумно. Но дори да се качите с кола до самия парк за мечки, там има места за спиране, а „разходката“ из него е достатъчна за стабилно раздвижване. Даже доста.
По кое време на деня да посетим парка за да видим мечки
Ние отидохме в ранния следобед, но може би е по-разумно да се отиде малко по-рано – около обяд. Наоколо – буквално в нищото има няколко много приятни места за хапване, където може да се отбиете. Дори на входа на парка раздават листовки за тях – едното е по пътя към парка, а другото е малко след Белица в посока Семково – казва се Рибарника и предлага току що уловена пъстърва. Та ако хапнете в някое от тях е хубаво към 13-14 да се отправите към парка. Другият вариант е да си вземете нещо за хапване и да седнете на масичките в самия парк.
Няколко пъти през деня има организирана обиколка с „екскурзовод“. Може да се наложи да изчакате малко, но като цяло обиколките са доста често. Билетът за парка е 10 лева за възрастен и 3 лева за дете. Сборният пункт е на входа на парка и групата тръгва, за да се запознае с обитателите му. А те са доста интересни. По време на нашия тур видяхме поне 6-7 от всички мечки. Времето беше слънчево и приятно за разходка. Паркът е съставен от две части, свързани с 30-метров обезопасен мост, по който свободно могат да преминават мечките. Двете части са разделени на 7 сектора, свързани чрез 11 прохода. Общата дължина на мрежата, ограждаща секторите, е над 3000 м. и е висока 3.2 м. Снабдена е с елкетропастир, затова е добре да не се доближавате до нея и да не я докосвате.
Малки мечета
По това време на годината мечките усилено се подготвят за зимния сън. Преди да дойдат тук тези животни не са спали през зимата. Служителите в парка разказват, че е отнело години за някои от тях да се върнат към вродените си инстинкти и да започнат да създават хралупи, в които да прекарат студените месеци. Затова в началото самите гледачи им създавали такива. Сега обаче още на входа на парка може да видите естествена хралупа – създадена от мечка. Хралупата винаги е в корен и срещу склон, за да се оттича водата. Най-отгоре се вижда малък отвор, колкото да влезе една 350-килограмова мечка 😊 След това има тунел – около 3 – 3.5 метра, и накрая огромна част, в която животното спи. Когато заспи, изобщо не се забелязва, че вътре има някой. Така се спасяват от нападения на неприятели. В природата по време на зимния сън се раждат малките мечета.
Интересен факт е, че едно малко се ражда едва около 300 – 500 грама и стига пак толкова, само че в килограми 😊 В парка в Белица обаче не може да видите малки мечета. Тук политиката е за не размножаване, а за спасяване. Причината е проста – ако започнат да се раждат малки мечета, няма да има място за нови, които имат нужда да бъдат спасявани. И макар че в България всички танцуващи мечки са спасени още през 2007 година, в съседните страни има животни, които имат нужда от помощ. Затова тук може да видите обитатели от Албания и Северна Македония.
Зимният сън на мечките и подготовката за него
Тези, които сами приготвят хралупите си, обособяват местата и започват да копаят. Ако ползват стара бърлога, я разчистват от камъни и клони и буквално я „застилат“ с трева и листа, за да полегнат. През цялата година гледачите слагат храна, но в този период мечките са особено гладни и една изяжда 25-30 кг., което включва един – два килограма орехи, толкова риба, плюс поне няколко хляба, малко мед.
Предишният живот на мечките
Боби, Мариана, Стефан – това са част от обитателите на парка. Всяка от тях има тъжна история преди да дойде тук. И това личи още щом ги видите. Повечето мечки са с разкъсани носове. Причината е, че те са били връзвани именно там с вериги. Дошли тук с изтръгнати нокти и без зъби… Не трябвало да нараняват стопаните си и тези, за които танцуват. И до ден днешен белезите стоят…
Сега
Сега мечките обикалят свободно в парка и се наслаждават на новия си живот, дружелюбни са към посетителите и често стоят близо до оградите. Хората, които се грижат за тях обаче не влизат вътре, защото не е сигурно как ще реагират, а и мечките все пак са диви животни, не домашни любимци. Ще чуете историята на всяка една от тях. Затова си заслужава да ги посетите.
