понеделник, 13 май 2024

Нова година в Анталия

Как посрещнахме Нова година в Анталия

Не знам за вас, но по време на пандемията ние не бяхме пътували изобщо в чужбина – маски, тестове, карантини, мерки. Изобщо не сме си и помисляли даже. И затова щом нещата отшумяха решихме, че на Нова година ще го направим. Колебаехме се между няколко по-близки дестинации, на които да посрещнем празника – Турция, Египет, Мароко. В крайна сметка, малко импулсивно избрахме Турция и по-точно Сиде, Анталия. И така запазихме през ТЕЗ ТУР нашата новогодишна почивка там. Избрахме  all inclusive пакет за 5 нощувки в Oz Hotels Side Premium, Сиде.

Сигурно се досещате, че цените по това време на година са двойни в сравнение с други периоди. Но реално погледнато със самолетните билети пак почивката излиза по-евтино отколкото на спа хотел в България за Нова година.

Пътуването до Анталия

Пътуването беше с доста удобни дати – 28.12 – 02.01. Казвам удобни, защото първо – съвпада с ваканцията на децата, и второ – минал е семейният празник Коледа. Самите полети също бяха доста удобно организирани като часове. Излитането беше около обяд, така че реално пристигнахме в Сиде точно за настаняване.

Полетът до там е с продължителност около един час и 30 минути. Доста кратко време, така че спокойно става и за по-малко дете. Може да се издържи без проблем. Чартърът на туристическата компания буквално се пръскаше по шевовете. Нямаше свободно място. На летището в София ни посрещна представител на фирмата, който ни насочи към чекирането. А в Анталия ни посрещна друг, който пък ни насочи към бусовете, които ни откараха към хотелите в Сиде. Имаше над 30 буса, добре организирани, за да не обикаляме из хотелите с часове. Разстоянието от летището в Анталия до Сиде е около 40-50 минути. През това време има водач от фирмата, който ви разказва интересни неща, но трябва да знаете руски език, за да го разберете 😊.   

Хотелът

Настанихме се в хотела доста бързо. Определено мястото като цяло ни хареса, но сигурно сте чували за прословутите турски хотели, така че това едва ли ще ви изненада. Разхождайки се по крайбрежната алея, видяхме други хотели, които също доста ни допаднаха (поне на външен вид) и може би при следващо ходено ще ги проверим. (Всички тези са на първа линия и изглеждат страхотно, а този е доста по-скъп, но наистина уникален хотел.)

Нашият се водеше втора линия, но реално беше на две минути пеша от плажа. Всеки хотел си има собствен плаж с шезлонги и заведение. Сега почти всички плажни барове бяха затворени, но имаше оставени шезлонги. В Сиде градусите през деня достигаха до около 20-23. Така че реално на връх Нова година се къпехме в Средиземно море. Водата, разбира се, не беше никак топла, но навън ставаше за събиране на тен. Дори някои баби-германки вече имаха тен.

Всички хотели в Турция (или поне тези, които видяхме в Анталия) имат огромен външен басейн. А сега на Нова година те работеха с пълна пара. Между другото, имайте предвид, че явно за нова година Анталия, и изобщо Турция се посещава най-вече от по-възрастни туристи – има предимно немци, поляци, руснаци. Баби и дядовци, които хапват до насита по цял ден и събират тен 😊 Имаше и млади, разбира се – те бяха предимно на алкохолен туризъм 😊.

Храната в Турция

Що се отнася до прословутата храна в Турция. Честно казано за петте дни, които прекарахме тук, имаше огромни количества, но като че ли беше доста еднообразна. Салатите бяха едни и същи, сирената и разядките – също. Основните ястия варираха, но малко. Почти всеки ден имаше доматена супа и кебап. Положително в нашия хотел поне беше изнесената кухня в центъра на ресторанта – там сутрин приготвяха омлети и палачинки, а вечер печаха пържоли и риба. Десерти имаше в изобилие. За по-капризните деца – като моето, нямаше много избор – и той ядеше предимно пържени картофи 😊. Но определено той не е критерий с петте неща, които яде. Иначе имаше ранна и късна закуска, обяд, следобедна закуска, няколко вечери. След обяд отваряха и малка сладкарничка с кафе и уникални турски сладки и соленки.

Барът също беше включен в пакета. Но вечер доста трудно можеше да се доредиш до него. Всъщност това беше един от минусите. Явно по това време на годината персоналът е доста намален и не достига. Така в ресторанта чакахме, за да изчистят маса и да седнем, а в бара чакахме на огромни опашки, за да си вземем по чаша вино. Не че вечер имахме друга работа, но през деня гледахме да хапнем набързо, за да имаме повече време за разходки. За хора, които искат активна почивка обаче – буквално може да не излизат от хотела – от басейна дори имаше пряк път към ресторанта и обратно 😊.

Времето обаче беше разкошно за разходки. Оказа се, че точно до нашия хотел е една от автогарите на Сиде. От тук тръгваха малки микробуси, които те откарват до търговската част и до старата част на Сиде. Не знам как е в другите туристически части на Турция, но тук определено има какво да се види и е супер за разходки.

Срещу 1 евро микробусът те откарва до стария град, който сам по себе си представлява една огромна крепост. Почти навсякъде може да видите доста внушителни останки. Добре запазен е и амфитеатърът, а от него тръгват малки калдъръмени улички, които те отвеждат до прекрасно пристанище със стари пиратски кораби, които предлагат разходки. Има безброй магазинчета със сувенири и дрехи.

На пазар

Не е тайна, че Турция е центърът (направо бих казала) на световната търговия. Алъш-веришът им е в кръвта. А стоките са разнообразни – тук може да откриете анцуг – реплика на световноизвестни марки само за 10 евро.

Толкова струват и маратонките, например. Часовници, които струват стотици хиляди, тук са само стотина долара. Иначе дори и най-дребните търговци приемат всякаква валута – турски лири, евро, долари. Бързо ви изчисляват цената във всяка една от тях. Пазарлъците на улицата за мен не бяха особена изненада, тъй като сме били и в други подобни тържища в Тунис и Дубай.

Интересен обаче беше подходът на един друг вид търговци. На няколко места в Сиде, а и в Анталия, има огромни лъскави магазини с „маркови“ кожени якета и палта на едни от най-скъпите световни марки. Става въпрос за палта, чиито оригинали струват по 30-40 хиляди долара. Тук цената им е около 10-15 хиляди, а след договорка пада на 500-600.

Подобни по-лъскави магазини имат свои представители в елитните хотели в Сиде. Те посрещат гостите на входа и им предлагат да организират специален транспорт, който да ги откара до въпросните магазини. Не сте задължени да купите – само да разгледате. Вероятно ценителите и познавачите на тези марки ще останат очаровани от разнообразието и качеството, което се предлага. На мен ми се видя невероятен фактът, че едно палто, на чиито етикет пише 4000 евро, може да бъде продадено за 300. Но имаше и българи, които се възползваха от офертата, и останаха доволни. А явно богатите чужденци пазаруват още повече.  

Заведения за хранене

Впечатление ни направи, че по улиците в Сиде няма много ресторанти. Най-вероятно това се дължи на факта, че всички хотели са all inclusive и подобни обекти няма да са особено вървежни. Такива обаче имаше в старата част на града – точно на крайбрежието. Цените са доста прилични. Един доста голям фреш от нар например е между едно и две евро. Кафето – също толкова. Като се има предвид, че тук е туристическа част и цените като цяло са доста завишени, мисля, че е доста приемливо.

Традиционният турски сладолед също се предлага на много места в стария град и  струва 2 евро за три различни вида. Тази част на Сиде много ни хареса и идвахме няколко пъти с бусчетата. Определено, ако времето е хубаво, тук може да изкарате цял ден, докато разглеждате руините, докато влизате в малките магазинчета или хапвате риба на брега на морето. Пълно е и с туристически агенции, които предлагат различни преживявания – от турски хамам, през екскурзия до Анталия, до колоритен тур през водопади, реки и планини. 

В Анталия на Нова година

Посрещането на Новата година на брега на морето създава едно особено настроение, създава различно усещане. В Турция определено знаят как да организират едно тържество. За празничната вечер получихме специална покана в стаята. Бяха подготвили маси и програма, която включваше жива музика, томбола, бели денс, и разбира се – заря. Честно казано празничната вечеря не ни хареса особено, както и на всички, с които бяхме на масата. Порциите бяха доста малки, като се има предвид, че прекарахме на масата няколко часа. Иначе бяха презентирани доста добре.

Ордьовърът включваше традиционни турски разядки, съчетани с модерни рибни ястия, поднесени под формата на суши. Имаше салата, а основното беше телешко с картофи. Най-впечатляващ всъщност беше десертът. Ядлива „вазичка“, пълна с няколко вида кремове и аранжирана с шоколадова лъжица и захарен памук. За разлика от вечерята, зарята беше доста внушителна. Малко преди настъпване на новата година, всички гости излязоха при басейна и започна канонада от светлина, която озари цялото небе. Всеки един хотел беше подготвил подобна изненада и буквално нощта светна. 😊 

Ако трябва да обобщя – Нова година в Анталия, по-специално Сиде, е един много добър, бюджетен и в същото време екзотичен вариант за прекарване на празника. Особено, ако времето е хубаво. Поне за нас идеята да прекараме пет дни в ядене и пиене в хотела, не е особено добра. Затова избрахме място, където имаше какво да се види, а плажът на Нова година си беше бонус. 

- Реклама -
Предишна статия
Следваща статия

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии