Небесните пасбища – самодиви, Червената шапчица, Петър Дънов в парк край София
Лятото бавно, но сигурно ни казва „Довиждане“ с последните си слънчеви лъчи. Морските спомени са далеч зад нас, но още не ни се иска да се приберем в топлото одеяло и да пием чай.
Затова, въпреки лошата прогноза за времето, решихме да откраднем още една разходка и децата да подишат чист въздух. Тъй като бяхме с общо четири момчета на възраст между 2 и 6 години – трябваше да изберем маршрут, който максимално ще ги измори, за да спят като къпани 😊 И така потеглихме към „Небесните пасбища“.
Намират се на около 65 км. от София и то само по магистрала „Хемус“. Подминавате Правец и малко след тунела започвате да се оглеждате за табела „Осиковица“. Завивате към селото и даже не ви е нужна навигация. Навсякъде има табели към парка. Минавате през цялото село и излизате на по-черен, но добър път. Стигат до паркинг, който бележи началото на вдъхновяващата местност.

Всъщност гората е частна – родово имение, датиращо от 1682 г., но входът към нея безплатен. Разположена е на площ от 120 декара и има забавления и за малки, и за големи.
Маршрутът е лесен и полегат.
Почти няма стръмни отсечки или поне не се усещат. Почти на всяко дърво има люлки и хамаци. Изградени са и специални места за барбекю, където са направени условия да си приготвите вкусни кюфтенца и салатка. Ние носихме сандвичи, защото бяхме само женска компания и идеята да палим огън не ни се стори много добра.
Още щом слезете от колите, пред вас се отваря „Врата в гората“ и на нея стои надписа: „Почукай, за да ти се отвори. Поискай, за да ти се даде“. Цялата гори е изградена върху подобни духовни символи. Навсякъде може да прочетете вдъхновяващи мисли, които успокояват.
Тук наистина усещането е, че всеки момент ще се появи горска фея и ще ви омагьоса с вълшебната си пръчка.
Малко по-нагоре стигаме до „Портал на любовта“ и „Градината на доброто“, където стои снимката на добрия дядо Добри. И тук е изграден лабиринт от камъни, след него слязохме по малък наклон и потеглихме по „Пътека на здравето“, чието мото е „Лекарят помага, но природата лекува най-добре“. И тук гората е пълна с люлки и беседки за почивка. Ако се спуснете на пряко през гората стигате до малък храма „Свети Василий Велики“, където всеки може да намери утеха и спокойствие.
За децата определено най-интересна беше къщичката на бабата на Червената шапчица. Те прекараха половин час в изучаване на тайнствените шкафове и леглото, поставени в нея. И всеки момент очакваха от някъде да се появи самата приказна героиня.

Иначе мястото предлага и престой с нощувка, от който ние не се възползвахме. В парка има къща за гости „Небесните пасбища“, която по своето описание предлага „духовност, изкуство и артистични дизайнерски мебели, както и фантастична кулинария, японска баня, спа и басейн.“.
Съдейки от уникалния дух на гората, най-вероятно и къщата е толкова вдъхновяваща. По пътя срещнахме и собственика на мястото – възрастен господин с побелели коси, който обикаляше с джипа си. Та той ни каза и основните правила, докато сме му на гости – да не оставяме боклуци след себе си и да не разхвърляме много „мебелите“, защото после трудно ги подрежда 😊