Съвременният свят и неговите космически възможности са достигнали открития, които преди години са изглеждали невъзможни. Въпреки огромния напредък във всички области на живота все още сме в търсене на вечния живот, на живота без болести, който може да ни донесе младост и красота.
Много учени се опитват да намерят формулата за по-дълъг живот, в който инфекциите, вирусите, ракът не съществуват или поне има лек за тях. Оказва се това е възможно и то съществува много отдавна. Описва го Лидия Ковачева в своята книга „Гладът – приятел и лекарство“. Там тя говори за народа „хунза“, цитирайки изследовател на име Рене Тейлър: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както и на високо и ниско налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност. …“
Това, което е известно за този народ е, че хората там живеят до 120-130 години, в някои документи дори се говори за 145 години. Те наричат себе си Хунза и живеят в Северен Пакистан – близо до покрива на света – Хималаите. Народът наброява един средно голям български град – около 30 000 души. На сто години Хунзите не се считат нито за стари, нито дори в напреднала възраст. Според някои източници мъжете от този народ могат да имат деца дори на 90 години. А 80-годишните жени там изглеждат, колкото 40-годишните европейки. Народът обитава недостъпна долина на около 3000 метра над морското равнище и са откъснати от външния свят. Въпреки това още в миналото някои изследователи успяват да достигнат до тях в опит да намерят еликсира на вечната младост. И стигат до извода, че храненето или по-скоро неговото ограничаване са тайната към дългия им живот.
Хранене
В своята книга за народа от столетници Лидия Ковачева пише: „Основно място в неговото меню заемат растителните продукти – плодове, зеленчуци, житни храни, при това в сурово състояние… Там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост… Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак и различни варива… Хлябът е винаги черен… Млякото и млечните продукти са нещо като лукс. Причината е в ограничените възможности за отглеждане на добитък“. Тези хора не са пълни вегетарианци, но всъщност почти не ядат животински продукти. Понякога пият и вино, но най-много употребявали билков чай. И ядат малко – по един, два пъти на ден.
„Гладна пролет“
А изследователите обръщат специално внимание на така наречената им „гладна пролет“. По това време – щом цъфнат кайсиите, те спират да поемат каквато и да е храна. Пият единствено специално приготвена напитка от сушени кайсии и вода. И тази форма на гладуване продължава до узряване на кайсиите, тоест 2-3 месеца. Разбира се, сами се досещате, че кайсиите се сушат естествено под лъчите на слънцето. Именно това продължително гладуване всяка година се смята за разковничето към дълголетието на „хунза“. Учените смятат, че чрез него те разтоварват организма си и на практика регенерират клетките си, приближавайки ги към вечната младост и вечен живот.
Кайсиите
Не е ясно каква роля точно играе специалният кайсиев еликсир, но би било интересно да видим какво показва науката за този плод. Кайсиите съдържат минерали, витамини, естествени биостимулатори и мастни киселини. Съдържат значителни количества мед, желязо, фосфор, калий и магнезий, витамините А и Е, В1, В2, В3, В6, В17, олеинова и линолова киселина, както и незаменимите мастни киселини омега-3 и омега-9.
Тези вещества участват в редица основни биохимични процеси, регенерират клетъчните мембрани и спират възпалителните процеси. Така имат доказано благоприятен ефект върху кожата и косата – подхранват ги, укрепват и предотвратяват косопада. Два средно големи плода дават цялото дневно количество Витамин А. Кайсиите влияят благоприятно върху сърдечносъдови заболявания и се смятат за лекарство за сърцето. Витамин В3 пък разширява кръвоносните съдове и така храни с кислород тъканите, стимулирайки тяхната жизненост и регенерация.
Хлябът
За разлика от месото, хлябът присъства във всяко ядене на хунзийците. Той може да бъде от всевъзможни зърна – пшеница, просо, елда или ечемик. Те се смилат, месят и пекат в един и същи ден. Зърнените храни се ползват и в зародиш.
Движение
Естествено, едва ли е нужно да споменаваме, че малкият тайнствен народ минава по десетки километри на ден, и то скалисти и неравни терени. Те се грижат за земята си в доста сурови условия и въпреки това никога не прекаляват с храната. Дори напротив – извършват тежък физически труд на гладно или с минимално количество калории.
