Една поговорка гласи: „Като има хляб, има всичко.“
За българина хлябът е свещен. Приготвянето на хляб е характерна черта от националната ни идентичност, съхранена и предавана като наследство през поколенията. Хлябът е неизменна част от ежедневната и празничната ни трапеза. За всяко важно събитие в живота се меси погача. Приготвят се предимно кръгли питки, защото кръгът е символ на изобилие, плодородие, здраве и благоденствие.
В моето детство на трапезата ни винаги имаше топла питка. И в делник, и в празник. Днес питката присъства и на моята трапеза. Приготвям я с много любов. Наричам я за здраве, късмет и благополучие на семейството ми. В миналото жените, когато са замесвали хляб са слагали китка здравец и цвете зад ухото си. Е, аз не слагам китка, но винаги се старая, когато меся питка да съм усмихната, спокойна и ведра.
Предстоят светли празници.
Зарадвайте Вашето семейство с домашна питка за Коледа. Поставете в нея паричка за късмет.
Ето и моята рецепта за питка:
Пресявам през сито и изсипвам в дълбока купа около килограм брашно. Добавям чаена лъжичка сол и разбърквам енергично. След това прибавям и останалите продукти:
- 1 яйце и един белтък, предварително разбити. С жълтъка намазвам питката отгоре, след като е втасала ;
- 1 чаена чаша кисело мляко;
- струйка олио;
- ½ малко кубче мая, разтворена в 2-3 чаени чаши хладка вода;
- щипка захар;
- щипка любов.
От изброените продукти замесвам тестото за нашия хляб.
То трябва да е меко и еластично. Покривам го с кърпа и го оставям на топло да втаса. Необходими са около 30 минути. Тестото трябва да удвои обема си. След това го разделям на три еднакви топки. Всяка топка разточвам с точилка на дебела кора и я намазвам с разтопено масло. Поставям трите кори една върху друга. Разрязвам с остър нож на осемнадесет еднакви парчета. Всяко парче навивам на кифличка, от дебелата към тънката му страна. Поставям всички навити парчета едно до друго в намазана с олио, или разтопено масло кръгла тава. В средата поставям едно голямо парче, или три малки.
Така подредената питка оставям отново на топло, да втаса. След това с четка намазвам питката с разбития жълтък. Поръсвам с бял, или кафяв сусам. Пека в загрята фурна, до готовност. Проверявам дали питката е изпечена с дървена клечка.
От същото тесто правя и кифлички със сирене. Разликата е в това, че след като нарежа кората на парчета, в основата на всяко парче поставям натрошено сирене и парченце масло. Завивам кифличките по същия начин- от дебелата към тънката страна.
Със сирене, или без сирене, питката става красива и много вкусна. Цялата къща ухае на топъл хляб. Като символ на уюта, на топлината, на семейното огнище.
Очаквайте рецепта за постна питка за Бъдни вечер.
мама Вили, вече баба, но все още мадама
