вторник, 4 октомври 2022

Как да разнообразим деня на детето

Как да разнообразим деня на детето? Из приключенията на Никола…

Сутринта станах с огромното желание да измисля за сина си ново място за разходка, някакво ново приключение. Закусихме, облякохме се и тръгнахме към метрото. Никола вече се е качвал няколко пъти на влакчетата и много му харесва. Сложихме маски и купих билет. Да, и той има маска – с коли. Иска да я слага на всички места, на които вижда, че хората носят.

И приключението започна.

Чакахме влакчето към центъра на София. Реших да го заведа при президентството. Никола разглеждаше всичко – релсите, таблата, хората с маски. Нямаше търпение да се качим. След няколко минути влакчето дойде. Седнахме и той продължи да гледа всичко с любопитство. Минахме само една спирка и на втората слязохме (с доста недоволство от негова страна, искаше още да се вози). Качихме се на ескалатора и минахме покрай древните разкопки на антична Сердика.

Излязохме от подлеза и пред нас се издигаше великолепната сграда на президентството с гвардейците и големият фонтан.

Никола беше впечатлен.

Колко много нови неща виждаше за първи път. Гледаше гвардейците как маршируваха с големите си шапки с пера и носеха пушки – истински пушки! Пред президентството имаше полицаи, жандармерия и няколко коли и бусове със сирени. Беше пълно с камери и оператори и репортери с микрофони. Да, и те бяха интересни за малкия приключенец, който още не беше виждал такива неща.

Погледахме цялата картинка, разказвах му за нещата, които наблюдавахме, и се отправихме към Народния театър. О, фонтанът там беше още по-голям и забавен. Никола с удоволствие позира за няколко снимки. Не обърна особено внимание на красивата сграда на театъра, затова пък паметниците наоколо му бяха доста интересни.

Наблизо имаше уличен музикант с микрофон и колони.

Дадох на Никола да му остави пари. Човекът благодари, а Никола се усмихна. Сякаш наистина разбираше, че прави нещо добро.

Минахме и през детската площадка, но повече време прекарахме на чешмата. Никола миеше едно голямо листо, което му бях откъснала от дървото. Понамокри се и тръгнахме. Вече беше време за обяд и сън.

По обратния път стигнахме пак до метрото. Сложихме маски и купих билет. Никола отното разглеждаше всичко с любопитните си очички. Слязохме от влакчето и тръгнахме към изхода. В този момент дойде друго влакче. Спряхме да му покажа машиниста. Той пък ни забеляза и започна да маха с ръка на Никола. Усмихна му се, натисна клаксона и потегли. Леле… Никола грейна от щастие!

Излязохме от метрото и през целия път до вкъщи Никола ми разказваше какво е видял, какво е преживял. За него всичко това беше ново и различно от обичайните разходки в парковете. Всяко дребно нещо, на което големите вече не обръщаме внимание, за него беше впечатляващо.

Прибрахме се.

Никола обядва и заспа за 5 минути (с уточнението, че по принцип му трябва поне половин час да затвори очи). Да, признавам си, че бях щастлива да видя греещите му очи от преживяното. След два часа сън се събуди и започна да разказва на баща си всичко – до най-малката подробност. А аз вече обмислям следващите му приключения.

бивша мадама, настояща мама

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии