сряда, 7 декември 2022

Екопътека вместо море

Екопътека вместо море?

Мен ако питате, нищо не може да замести морето през лятото.

Ако обаче сте принудени да прекарвате горещите летни дни в София, определено разходката по екопътека в прохладна Витоша е добър вариант. Водена от това разбиране, през почивната събота реших да направя точно това. Сигурно сте чували за екопътеката, която свързва близките Бистрица и Железница. Оказа се доста приятно място, дори и за човек, който не е запален планинар. До нея има два маршрута – или през Бистрица, или през Железница (май е логично). И до двете стига градски транспорт. Ние обаче се качихме с кола до горичката в Бистрица. Лесно се намира – в центъра завивате в дясно и по многото спрели коли ще се ориентирате.

След жегата в София, тук определено е доста по-приятно. Вярно, че като едни пишман-туристи тръгнахме точно на обяд, но дори по това време си е прохладно. А този маршрут явно е доста известен – даже по това време на деня беше пълно с коли и трудно намерихме място за спиране. А още преди да се качим на пътеката ни посрещна предложение за студена бира. Никой от нас не е любител, но за феновете си е доста добро начало или край на разходката, защото наоколо има сенчести масички и пейки, на които да поседнете с кенче.

И така – пропуснахме бирата и влязохме в гората.

По табела „Галунката“ е 4300 м, крачкомерът в края на тази пътека показа, че това са около 6600 крачки в едната посока.

Сенчеста, полегата с много места за сядане – перфектното място за разходка. Затова не е учудващо, че по пътя видяхме всякакви хора – от малки деца и бременни жени, до възрастни хора с бастуни и колоездачи. Като казах колоездачи – това може би е единственият минус на маршрута – споделен е. Не че има нещо лошо да се споделя, но някои от велосипедистите караха доста бързо и ако някое малко дете (а и възрастен) се разсее, спокойно може да го отнесат. Затова оглеждайте се и бъдете бдителни за летящи колелета.

Друго неудобство е липсата на водя – чешми няма.

Затова със сигурност трябва да си носите. За сметка на това има доста приятни места за почивка и хапване. Някои са съвсем близо до пътя, а други – по-навътре сред сенчестите дървета. Ако сте с деца, хубаво е да се подсигурите с храна, защото единственият вариант за ядене е чак в Железница. И там трябва да слезете в селото, за да намерите нещо за хапване. Ние направихме точно така.

С малки крачки без да бързаме, но и без да спираме за почивка, стигнахме до другата табела за около час и половина. Това е времето в едната посока. Когато стигнете до там, трябва да внимавате, за да не се объркате. Има вариант да продължите направо и да обиколите доста голяма част от планината или да завиете леко в ляво и да слезете по стръмна пътека към Железница.  

Не се плашете от стръмната пътека – това е нищо в сравнение с останалата част от маршрута, а и е доста кратка. Тук излизате на стадиона и покрай него стигате до главния път. Асфалтовата жега се усеща с пълна сила след горската прохлада. Затова не съм сигурна, че това е най-добрият вариант за хапване. Още повече, че ние се спряхме в ресторант със звучното име „Параклисът“, който определено не ни предложи най-вкусния обяд. За сметка на това цените бяха символично. В селото има и други варианти за хапване, но на нас ни се сториха много далече, за да ги пробваме. След бързо хапване потеглихме обратно.

По същата стръмна пътека стигнахме до гората. Когато си хапнал, съвсем спокойно можеш да се насладиш и на вкусен десерт. Дори съвсем близо до пътеката има горски ягоди. А навсякъде се носи аромат на горски цветя. И да не забравя –Добър ден е задължително 😊

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии