Горещниците – митове и истини
Ей така, неусетно, лятото вече е почти наполовина. Тези три дни – 15, 16 и 17 юли, наричани „горещниците“, бележат не само средата на лятото, но са свързани с традиция, спазвана по българските земи от векове.
Те се наричали още Горешляци, Блъсъци, Германовци, Чуреци.
Първият – 15 юли (днес) е Чурута, вторият е Пърлига, а третият – Марина Огнена.
Някога се смятало, че това са най-горещите летни дни. По време на тях не трябвало да се прави нищо свързано с огъня. Не се пипало и нищо черно, което се свързва с въглените в огнището. Изобщо полската и домашна работа били забранени, за да не изгорят нивите и да изсъхне реколтата.
В миналото горещниците били натоварени с още много вярвания.
Смятало се, че ако се зачене дете, то ще бъде лош човек и болест няма да го подминава, а злото винаги ще го следва. Най-тежък бил третият ден, посветен на Света Марина. Тя е покровител на очните болести, затова хора с болни очи отивали рано сутринта на лечебни извори, за да си измият очите с надеждата да оздравеят.
Макар че днес съвсем не спазваме всички тези забрани като че ли все още вярваме, че каквото е времето през тези три дни, такава ще е годината. Спрямо това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, хората предвиждали какви ще бъдат първите месеци на следващата година.
Първият ден от горещниците отговаря на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през наречения месец времето ще бъде хубаво и меко, без големи студове. Но ако е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде студен и с виелици.
Друго народно поверие гласи, че който се къпе презгореюниците в топли извори, ще бъде здрав цяла година.
Но и да не намерите такива извори, морето е доста добър вариант за разхлаждане, а и заздравяване на имунитета.
