вторник, 8 ноември 2022

Едно момиче с френска кръв и българска душа. Шарлот Берар

Фотограф: Дмитрий Александров - Ballerina Project Bulgaria, 2019

Запознайте се е Шарлот.

Тя е млада, красива, изключително мила и успешна и наскоро стана майка за първи път. Притежава замислен поглед и една лека усмивка. Отворила е широко очи в очакване на всички хубави моменти, които ѝ предстоят.
Тя е олицетворение на madamamama.com.

Шарлот е балерина – отдалече може да познаете – слаба, висока, изящна – с някаква осанка.
Тя е НЕобикновена – обикновена в уникалността си и уникална в обикновеността си.

Шарлот започва да учи балет в родния Париж на късните 13 години като за много кратко време минава през сцените на Лондон и Брюксел, докато един конкурс във Варна през 2014 г. не преобръща живота ѝ. От тогава започва нейната българска приказка – предложение за работа в СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ, среща любовта на живота си и последвалото майчинство.
Единственото, което Шарлот знае за България тогава е, че имаме различна азбука. Сега няколко години по-късно тя чете и пише на български. Оприличава ни повече на руснаците, отколкото на западноевропейците – хем заради азбуката, хем заради по-трудния живот, които водим (повече усилия за по-малко средства). Като основна разлика между българи и французи, Шарлот забелязва, че ние се радваме на по-обикновените неща. Харесва спонтанността в българския характер – решаваш нещо, сега, и го правиш, докато в родната Франция всичко се планира за седмици напред.
Дразни се, че в България нищо не се довежда до край. Намира София за много красива, но недовършена.

Коя е българската „Айфелова кула“?
Без да мисли отговаря: „Осветената в червено Телевизионна кула нощно време ми напомня много на Айфеловата. 😊

Балетът ѝ дава много.


Питах я какво и тежи – каза нищо. И беше искрена. Не говори за травмите, за физическото изтощение, за болките. Говори само за хубавите неща – за удоволствието да танцува, за емоциите на сцената, за семейството, което е намерила в балета. „Да си балерина е да живееш като спортист и да мислиш като спортист – всичко винаги се прекарва през призмата на спорта.

Фотограф: Дмитрий Александров - Ballerina Project Bulgaria, 2020

Фотограф: Дмитрий Александров - Ballerina Project Bulgaria, 2019

Балетът за мен не е работа – балетът е забавление!“

Бременността и майчинството, които следват приема като почивката, от която е имала нужда.
„Успокоих се! Спрях да съм машина. Преди беше тренировки, спектакли, насам-натам, чистене, готвене, тренировки!
Сега, на първо място е детето и след това всичко останало (ако остане време)“.
Грижите поема изцяло тя с малко помощ от българската баба и работещия татко.

Фотограф: Мариела Иванова, 2021

Фотограф: Мариела Иванова, 2021

Натрупаните килограми от бременността сваля лесно. Режимът на спортист си казва думата – храната е качествена, разходките с количката по софийските улици – ежедневие, тренировките с бебе – възможни. Шарлот е щастлива.

Фотограф: Франческо Конджусти, 2021

Фотограф: Франческо Конджусти, 2021

Семейството е единственото нещо, което ѝ липсва. „Празниците не са същите, когато семейството ти е далече“ и няма търпение да дойдат скоро гости от Франция.

По време на пандемията Шарлот не страда за отменените полети, а за това, че не може да се вижда свободно с хората – липсват ѝ хората.

Едно борбено момиче днес празнува първия си осми март като майка.
Честит празник, Шарлот!

Une fille au sang français et à l’âme bulgare.

Charlotte Bérard Faites la connaissance de Charlotte. Elle est jeune, très gentille, prospère. Elle est récemment devenue maman pour la première fois. Au regard pensif et au sourire léger. Son regard est tourné vers les bons moments qui l’attendent. Elle est la personnification du madamamama.com. Charlotte est ballerine – vous pouvez le deviner de loin – mince, grande, gracieuse – elle a de l’allure. Elle est extraordinaire. Charlotte commence à étudier le ballet à Paris, sa ville natale, dès l’âge de 13 ans.

Sur une courte période de temps elle traverse les scènes de Londres et Bruxelles avant qu’un concours à Varna, en 2014, ne vienne bouleverser sa vie. À partir de ce moment, son histoire bulgare commence – une proposition d’emploi à l’« Opéra et Ballet de Sofia » , la rencontre avec l’amour de sa vie et la maternité. La seule chose que Charlotte savait sur la Bulgarie alors, c’est que nous avons un alphabet différent. Maintenant, quelques années plus tard elle lit et écrit en bulgare. Elle nous assimile plus aux Russes qu’aux européens de l’Ouest : d’une part en raison de l’alphabet et d’autre part à cause de la vie plus difficile (plus d’efforts, moins d’argent).

La différence fondamentale que Charlotte aperçoit entre les bulgares et les français est que nous prenons plaisir aux choses plus ordinaires. Elle aime la spontanéité dans la personnalité bulgare – tu décides maintenant quelque chose et tu le fais alors qu’en France tout est planifié longtemps à l’avance. Elle déteste qu’en Bulgarie on ne va jamais jusqu’au bout des choses. Elle trouve que la ville de Sofia est belle mais inachevée. Quelle est la Tour Eiffel bulgare ? Sans réfléchir elle répond: “La Tour de télévision éclairée en rouge pendant la nuit me rappelle beaucoup la Tour Eiffel. »

Le ballet lui donne beaucoup. Je lui ai demandé : Qu’est-ce qui te pèse? “Rien” – a-t-elle. Et elle était franche. Elle ne parle pas des traumatismes, de l’épuisement physique, de la douleur. Elle parle uniquement des bonnes choses – du plaisir de danser, des émotions sur scène, de la famille qu’elle a trouvée au sein du ballet. «Etre ballerine signifie vivre comme un sportif et penser comme un sportif – regarder tout à travers le prisme du sport. »

“Le ballet pour moi n’est pas un travail, c’est un plaisir. » Elle accepte la grossesse et la maternité qui suivent comme un repos dont elle a eu besoin. «Je me suis calmée! J’ai arrêté d’être une machine. C’était des entraînements, des spectacles, de nettoyage , de cuisine, des entraînements ! Maintenant c’est l’enfant en premier et tout le reste vient après (s’il y a du temps). » Elle s’occupe entièrement de l’enfant en profitant de l’aide ponctuelle de la grand – maman bulgare et du papa qui travaille. Elle perd vite les kilos pris pendant la grossesse.

Le régime du sportif est déterminant – l’alimentation est de qualité, les promenades avec lа poussette dans les rues de Sofia, les entraînements avec le bébé sont possibles. Charlotte est heureuse. La famille est la seule chose qui lui manque. „Les fêtes ne sont pas les mêmes quand ta famille est loin. » Elle а hâte de recevoir des invités de la France. Pendant la pandémie Charlotte ne regrette pas les vols annulés mais regrette de ne pas pouvoir rencontrer librement les gens. Le contact humain lui manque. Aujourd’hui, une fille battante fête pour la première fois le 8 mars en tant que mère. Bonne fête Charlotte!

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии