За да обичаш някой друг, първо трябва да обичаш себе си.
Да изпитваш любов към себе си е от ключово значение за психическото здраве на индивида и за намаляване нивата на депресия и безпокойство.
Прекалената критичност към себе си и стремежът за перфекционизъм вредят на любовта към себе си.
Самокритиката е полезна, но в умерени дози.
В последните години повечето от нас се стремят към перфекционизъм във всяко едно направление на живота. Стремим се да съчетаем перфектната домакиня с най-добрата майка на света, да комбинираме с най-съвестния и креативен работник, запазвайки позицията на перфектната съпруга. Е, когато установим, че това е (почти)Невъзможно – започва съмнението в способностите ни. Истината е, че перфекционизмът е вреден за нас.
Тук идва важността на любовта към себе си. Тя трябва да работи в наша полза. Да запали лампичката на „И аз съм човек“. Да зададе въпроси от рода:
„Какво искам аз?“
„Какво ми се прави в момента?“
„Кое е по-важно за мен?“.
Да изпитваш състрадание към себе си те прави устойчив пред трудностите. Помага ти да се възстановиш по-бързо след раздяла и да приемаш неуспехите по-леко.