Авторът Нели Канели и нейното първо „Пухче“

03.09.2021

1572

Искам да ви запозная с Анелия Миланова (Нели Канели).

На 44 години от Княжево. Майка на две прекрасни момчета. Единият – вече мъж! Магистър-културолог по образование и творец (писател, художник, учител) по призвание. Кралица на творческия хаос, необикновена и много талантлива. Такава е и първата ѝ книга – „Пухче“.

„Възможно ли е едно цвете да бъде птичка? А рибка? Защо да не може, ако това му дава възможност да се чувства намерено, изпълнено с вяра в себе си и желание да продължи да расте? С тази книжка през осем красиви метафори, Нели Канели ни разкрива пътя на порастването и намирането на собствената ни идентичност. Това е път, който води до простата радост на живота и знанието, че всеки от нас е неповторим. А всяко дете е чудо!“ (Цветелина Господинова)

– Защо Нели Канели?

– Защото съм завършила сладкарски техникум и любимата ми подправка е канелата. И ми звучеше хубаво – в рими. Имам интересна история с това. Оказа се, че в Италия има град Канели и има род, на който е кръстен града и са останали 3-ма души в този род. И жената, която се казва Нели Канели, се свърза с мен през Фейсбук и ме пита дали това е истинското ми име. Помислила си е, че има още роднини. Беше много впечатлена, че името, което аз съм си измислила е нейното истинско родно име.

– Как дойде идеята за книгата?

– След работата ми в рекламата реших, че съм много уморена от хората, от желанията им, от напрежението и реших, че ще спра. Реших, че ще се занимавам само с рисуване с деца. Започнах да работя с една моя приятелка, която е детски психолог и създадохме детски център „Под дъгата“ – с Милена и Елена. В този период се роди идеята за книжката.

Един ден, разхождайки се в гората в Княжево, видях на дървото едно птиче. От моята гледна точка беше абсолютна топка и имаше само едно щръкнало клюнче отпред. Толкова ми беше странно, че трябваше да се преместя настрани да видя има ли нещо – опашка? Пиле ли е? Не е ли? Видях, че има. Като се прибирах видях едни кръгли лилави цветя. Гледам ги и си казвам – това е същото само че му липсва клюнчето. И така постепенно започнах да създавам този образ, вдъхновен от идеята за корените и крилете, които са нужни на децата.

Така започнах да рисувам този герой, без да знам какво ще правя с него. Започнах да го рисувам на децата в детския център. Не му знаех името. Беше Птиче Цвете, Чудното Цвете. Малко преди да започна да го рисувам цялостно дойде името. Майката на моя приятел преди да почине и показах какво съм направила и тя като го видя каза „ПУХЧЕ“. И аз си казах Уау. Харесах го и това остана. Това е било преди 6 години. Нямах вяра в себе си, че мога да създам такова нещо.

– Какво е посланието на тази книга?

– Това което искам да кажа с тази книга е: Колко е важно да не се определяме през нещата, които казват другите за нас. За малките деца – да имат усещането си за стойност от съвсем малки и ние родителите да ги учим на това, че както и да изглеждат, каквито и да са възможностите им, колкото и странни да са за другите – са изключително ценни и не бива да се определят през думите на другите възрастни и другите деца. Защото травмите ни идват точно от там. Какво сме чули за себе си от другите, какво ни е наранило. И всичко това остава и ни деформира. Затова ми се иска тази книжка да е и за възрастните. Ако могат да усетят, защото тя за мен е по-скоро философска.

– Това означава ли, че Нели Канели е „Пухче“?

– Да! Като ме духнеш мога да се разпилея! Всъщност героите, които среща Пухчето, са много важни. Много от нещата са асоциативни със знанията ми в психологията, защото ходя на психотерапевт и съм чела много такава литература. След това в детския център и сугестопедичния център, в които работех, още повече започнах да чета. Затова и в книгата има символи. Слънцето и луната, които са майката и бащата. Цветята са символа на тези хора, които притежават външна красота и през нея определят другите. Т.е. те са по-качествени, пък другите не са.

– Какво следва от тук нататък?

– Официално представяне на 18-ти септември, което ще се случи в „Под дъгата“. Там, където се зароди идеята. Искаше ми се да напиша всички имена на деца, с които съм работила (тук очите ѝ се напълниха със сълзи). Децата са такъв двигател на креативността.

Много ми се иска да напишеш на тези родители колко е важно да разберат как този период на израстване на децата оформя целия им живот. Това е най-важното! Хората преминават през това без много да се задълбочават. Обърнати повече към себе си, към парите. А всъщност в това време, в което се занимаваме с материалните неща, губим създаването на едно стабилно същество, което може да има корени, усещането че е обичано, оценено. Каквото и да е. Че то е истинско чудо за света.

Това трябва да стигне до родителите. Важността на тази любов, с която ще дарят децата си, за да може те да бъдат в последствие обичащи хора. Някои хора цял живот страдат от липса на любов, защото те самите не могат да я дадат. А, я търсят.

И всичко това се случва точно тогава, в детството когато трябва да се изгради едно стабилно същество с корени, което в следващия момент да полети и да кажа: Аз се обичам, Аз съм прекрасен! Аз съм цяло чудо и мога да направя всеки избор и да съм щастлив.

– Последен въпрос, които задаваме на всички. Как трябва да изглежда една МадамаМама?

– Тя трябва да се грижи ежедневно за външния си вид. Дала си е любов, дала си е грижа. Отишла е на маникюр, на фризьор, масаж, сауна. Изпила е най-прекрасното питие, любимото. Изяла е най-вкусната торта. След като е свършила всичко това за себе си и си е дала цялата тази любов и внимание тя е готова да я даде на всички други. На детето си, на съпруга си, на родителите си. Въпроса е да намери това време. Задължително. И ако не може да го намери защото другите не ѝ го дават – да разбере, че това не е истина. Не другите ни го дават. Ние си го взимаме.

Бел. авт. В интервюто Нели Канели разказва подробно за хората, които са ѝ помогнали „Пухче“-то да види бял свят (и да направи своя избор да бъде щастливо). Една част от тях са Ясен Григоров, Рафаил Николов, Милена Каменова, Елена Стоянова, Надежда Тодорова.