Сменяме времето!
Започнахте ли да си задавате въпроса дали и тази пролет ще сменяме времето след многобройните дискусии по темата? Отговорът е – ДА! Продължаваме да местим стрелките – тази година това ще стане на 27-ми март в 3:00 ч. през нощта, когато ще се преместим с час напред във времето. И есента най-вероятно отново ще го направим.
Всъщност страната ни все още не е решила дали оставаме на лятно часово време или на астрономическо.
Между държавите в Европа няма единно мнение кога да се спре въртенето на стрелките и така то си продължава. Засега дискусията е само буря в чаша вода, защото реален резултат от нея няма.
Иначе идеята за местене на стрелките датира от 1784 г., когато на тогавашния американски посланик в Париж – Бенджамин Франклин, му хрумва идеята, че парижаните ще пестят от свещи, ако стават с час по-рано. След него обаче дълго време никой не се е замислял за рационалното използване на дневната светлина. И така до 1895 г., когато Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки, искал малко повече време, за да им се радва. Промяна обаче отново няма. Десетилетия по-късно британецът Уилям Уилет подема сериозно инициативата за прокарване на закон за смяна на времето. Няколко пъти негов проект е отхвърлян. Едва през 1915 г., в разгара на Първата световна война, германците правят промяната, за да пестят от въглища. Така промишлеността, която захранва войната, щяла да бъде по-ефективна. Великобритания и САЩ ги последват година по-късно. Смяната на времето е отменено с идването на мира, за да се завърне трайно с Втората световна война.
Нашата страна въвежда лятното часово време на 1 април 1979 г.
Преходът у нас е винаги в последната неделя на март. А в някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването към лятно време става винаги на 1 април. И до днес обаче не стихват дискусиите дали това местене на стрелките трябва да продължи. Според някои, така се пести енергия, осигурява се повече светлина и се повишава активността. Според други обаче – влияе негативно върху здравето като „разбутва“ биологичния часовник, а икономията е незначителна. Ето какви промени настъпват при някои хора:
- замаяност;
- умора;
- лека депресия;
- загуба на апетит;
- тежест в стомаха;
- главоболие;
- липса на ориентация в пространството;
- безсъние или точно обратното – сънливост.
Причините за тези промени от една страна са физиологични – промяната обърква нашия вътрешен часовник. Няколко хормона участват в процеса на адаптация – серотонин, мелатонин и норадреналинът.
Мелатонинът е свързан със съня и способността ни да заспиваме – през нощта произвеждаме по-голямо количество от него, а през деня намалява. И така когато се налага да се събуждаме с час по-рано, нивата на този хормон се променят и това ни кара да се чувстваме в дисбаланс. От друга страна, голяма роля играят и създадените навици – да ставаме точно в определено време за работа, да обядваме горе-долу в един и същи час, да си лягаме по часовник. А необходимостта да пренастроим всички тези навици ни създава вътрешен дисконфорт.
Все пак има няколко лесни трика, които поне малко могат да ни помогнат да се „настроим“ според новото часово време:

- светнете всички лампи, когато се събудите – така няма да ви е толкова депресиращо, че навън още е тъмно;
- направете няколко упражнения за раздвижване – дори 5 минути разтягане ще ви помогнат бързо да се разсъните;
- поне през първата седмица спортувайте и се движете по-активно, хранете се пълноценно;
- напомняйте си всеки ден, че вече е пролет – слънцето грее, птичките пеят и денят става по-дълъг, за да имате повече време за любимите си занимания;