Тя е Силвия Стоянова. На 37. Завършва ФЖМК към СУ и дълги години работи в сферата на “Връзки с обществеността” или PR. Има и магистратура по Организационна психология, от която получава много ценни знания за процесите в различни работни колективи, в които попада през годините.
В момента се занимава основно с маркетинга и комуникацията с клиентите в Skydive Sofia, компания за парашутни скокове и въздушни приключения. Има и собствен проект – “Играчкотека” за играчки под наем за деца от 1 до 6 години, за който ще ви разкажем скоро.
– Къде те намираме в момента? На работа, вкъщи, изобщо в България ли си?
– На работа от вкъщи съм, в България. Сега сме в слаб сезон за скоковете и основно отговарям на запитвания на клиенти. Учебният график и пандемията вече не позволяват такива дълги пътешествия, каквито имахме възможност да правим преди. Сега сме си тук и през зимата ходим само за почивки някъде на топло, тъй като работим много интензивно през летния сезон.
– Разкажи ни повече за скоковете с парашут.
– Скоковете са сбъдната мечта за много хора, дори и такива, които не са знаели, че биха скочили от здрав самолет. Клиентите ни са буквални всякакви – млади, възрастни, търсачи на адреналин, но и съвсем спокойни хора, много богати и такива, които събират пари с месеци за скок с парашут.
Почти всеки може да скача – имаме ограничение от 100 кг и за някои по-тежки заболявания, за възраст – от поне 12-14 години, в зависимост от физиката и психиката на детето. Предлагаме скокове от 3000 м, които са на най-ниската цена в България или от 4200 м, което е най-голямата височина тук – с двойно по-дълго свободно падане от цели 60 секунди. А свободното падане е най-уникалното усещате, което може да изпита човек – наистина няма как да се сравни с нищо, няма как и да се опише на някой, който не го е изпитал.
Летим с шестместен самолет Cessna, който е с турбинен двигател и се качва супер бързо, което спестява голяма част от времето за притеснение преди скока. Цените на тандемните скокове с инструктор са от 310 лева, има различни видове заснемане, предлагаме отстъпки за двама и за трима – желаещите може да разгледат сайта ни – skydivesofia.com. От там се правят резервациите за ден и час или се поръчват подаръчните ваучери. Последните години подаръците за изживяване са все по-популярни.
– Опиши ни Skydive Sofia. Кои са повече – хубавите или тежките моменти?
Skydive Sofia е място за сбъдване на мечти. Работата е прекрасна – радваме се на щастливи клиенти, не сме затворени в офис, всеки ден получаваме усмивки и хиляди благодарности, които наистина зареждат. Аз съм заедно със собствениците Драго и Христо от самото начало. Постепенно екипът започна да се разраства, но всички сме като семейство. Освен, че прекарваме много часове заедно всеки ден в силния сезон, споделяме и много емоции, смеем се и пием бира заедно след работа.
Със сигурност хубавите моменти са повече, дори ми е трудно да определя кои са трудните.
Тежко е, когато е много натоварено през лятото, обикновено започваме в 9ч. сутринта и самолетът не спира до 19ч. и така всеки ден докато няма дъждовен ден. За мен предизвикателството е да поддържаме гладка цялата операция, аз отговарям за графика – да се редуват инструкторите, кога да се зарежда самолетът и да се сменят пилотите, желания на клиенти в последния момент да бъдат удовлетворени, да няма закъснения на записаните часове. Обикновено сутринта подреждам графика за целия ден и по време на работа правя промените, които се налагат – закъснели клиенти, добавено заснемане, отдалечено приземяване… Рядко таблото изглежда същото в края на деня 🙂
За щастие, за 10 години, откакто работим, не сме имали инциденти, което би било истински тежък момент за всички. Случвало се е някой да се нарани, да счупи крак, но това са парашутистите-любители, които скачат сами. Има риск, но той определено е много по-малък отколкото при каране на ски например, да не говорим за катастрофите по пътищата – често казваме на клиентите, че най-опасната част е да стигнат до нас. Съвременният парашутизъм е много напреднат, няма го вече старият лаф “да не ти се отвори парашутът” – отварят се винаги, дори ако има проблем с основния, резервният със сигурност ще се отвори.
– Колко скачания имаш? Броиш ли ги? Какво помниш от тях– гледката или усещането?
– Имам вече 133 скока. Броя ги, защото всеки парашутист има парашутна книжка, където те се нанасят и заверяват от компанията, с която е скачал. Важно е не само, за да се хвалим, а защото има правила колко време може да минава между скоковете и дали трябва да се прави скок-проверка. По-големият брой скокове дава и възможност за по-високи лицензи и повече права. Запомнят се и двете – имала съм скокове с уникални гледки, особено с облаци, които никога няма да забравя, както и усещанията на скокове с приятели. Признавам, че дълго време изпитвах страх преди скока, но в момента, в който полетя, забравям за страха.
– Живяла си в Нова Зеландия. Какво е общото на живота там с този в България?
Да, бяхме там три пъти за летния сезон (зимата тук). Нищо общо няма и за съжаление не в наша полза. Животът там е изключително подреден, дори скучен за нас бих казала. Всичко е много лесно, администрация и обществени услуги са направени така, че да помагат и по никакъв начин не тежат на гражданите. Малък пример – купихме си кола на старо и само трябваше да отидем по пощата да попълним една бланка от кого сме я купили и кои сме ние. След седмица получихме писмо от тяхното Министерство на транспорта / КАТ, че вече сме регистрирани като собственици и документа. Струваше ни няма и 3 минути и около 5 долара. Съответно хората знаят, че системата работи за тях и не се опитват да хитруват и да я заобикалят.
Мога да говоря с часове за тази страна. Често си спомням за чистотата и подредеността там – липсата им тук е нещото, което най-много ми пречи. Като се започне от боклуците навсякъде, липсата на елементарни неща като здрав асфалт и тротоари, до работата на голяма част на институциите.
– Какво правиш с толкова адреналин като се прибереш вечер вкъщи?
Мълча. Обикновено съм уморена от говорене през деня и имам нужда да почина 🙂 Шегувам се, реално адреналинът ме отпуска с последния приземил се за деня и още докато пием по бира с колегите или по пътя към вкъщи нивата са спаднали.
– Разкажи ни за дъщеря ти Дария. Как съчетавате грижите за детето с работата?
Дария вече е голяма – на 8 г. и не изисква толкова грижи, доста е самостоятелна. През уикендите и дългата лятна ваканция често е с нас на летището и освен че има възможност да играе на воля и чист въздух (примесен с керосинови изпарения ;), много помага. Тя посреща клиентите. Знае всичко за скоковете, отговаря на въпроси, грижи се за правенето на кафе и за придружителите, докато чакат.
– Как трябва да изглежда една Мадамамама?
– С една дума – щастлива. А това според мен е въпрос на баланс между семейството, работата и време за себе си, като последното най-често забравяме.
Ако след всичко прочетено сте изпитали желание за скок с парашут, доверете се на професионалистите от Skydive Sofia.
