Къде изхвърляте пластмасови шишета и капачки, стари дрехи и лекарства?
От около 2 години вкъщи събираме капачки. Не че сме сред най-големите консуматори на бутилки, но във всяко домакинство все пак се купуват такива. Нашите капачки са предимно от изворната вода, която пием. Като съберем по-голямо количество и вече няма къде да ги съхраняваме, нося капачките в металните сърца на „Капачки за бъдеще”. Знаете ги, нали? Онези добри хора, които с всяка изминала кампания събират все повече пластмаса, за да бъдат полезни – на природата и на обществото. Със средствата от капачките даряваха кувьози, а сега ще купуват детски линейки. Само през последната си кампания събраха около 80 тона. Представяте ли си колко са 80 тона пластмаса, която можеше да гние с години по деретата и в реките.
Събирам отделно и шишетата от изворната вода.
Смачквам ги, за да не заемат много място и като се събере един плик, ги изхвърлям в цветните контейнери за пластмаса.
След като се роди Никола (вече е на 2 г. и половина), събираме в отделен плик и стари лекарства. Като се появят сополи и температура или се разболее по-сериозно – веднага трябват нови капки и сиропи. На повечето медикаменти, които използваме, срокът им за годнот след отваряне е доста кратък. И започнах да събирам старите лекарства, за да не ги изхвърляме в битовия отпадък или в канализацията. Като се напълни един плик, гледам в интернет кога и къде има мобилен пункт за събиране на лекарства, препарати, бои и други опасни отпадъци от домакинства и ги нося там. Защо го правя ли? Заради природата и за да се чувствам полезна на обществото.
Преди известно време четох статия за учени, които изследват поведението на речните раци, изложени на антидепресанти заради замърсяването на реките. Раците ставали по-безразсъдни, търсели по-дълго храна и били по-лесна мишена за хишници. А лекарствата достигат до околната среда, като не се изхвърлят правилно. Така е и с други малки и големи животни, птици, насекоми, храсти и дървета. Нашите неправилно изхвърлени отадъци отиват при тях. А резултатите от замърсяването на природата идват при нас. Кръговратът е сигурен.
В София има и контейнери за текстил.
Да, и тях използваме. Когато сменяме летни и зимни дрехи в гардеробите, правим разчистване на стари дрехи, колани, чанти и обувки. Събирам ги отделно и ги хвърлям в тези контейнери. От там отделят годните за употреба неща, а останалите рециклират.
Онзи ден Никола взе едно малко шише с вода, което си бях купила в парка. Изпи останалата вода, смачка шишето и го хвърли в коша. Отдели капачката, не я изхвърли. Погледнах го и инстинктивно се усмихнах. Бях горда. Не съм го учила да прави така. Неслучайно психолозите и педиатрите твърдят, че децата се учат най-лесно от примери, от дела, а не само от думи.
Така вече имам още по-голям стимул да събирам разделно отпадъците вкъщи. Заради природата, за да се чувствам полезна на обществото и за да бъда пример за сина си. Не е трудно и не се изискват особени усилия. Опитайте и вие. Помислете, преди да изсипете в мивката сиропа за кашлица или хвърлите в коша боята, останала от ремонта.
Защото е по-хубаво да живеем на чисто.
бивша мадама, настояща мама
