Днес, на 31-ви, октомври празнуваме Хелоуин.
До миналата година думите „празник“ и „Хелоуин“ не бих комбинирала в едно изречение. Хич не го харесвам този празник. Свързвах го с чуждопоклоничество, с липса на национална гордост и какво ли още не.
За мен подценяването на 1-ви ноември, Денят на народните будители, рязко контрастира на патоса на тълпите на 31-ви октомври (Хелоуин).
И така, дълги години отказвах да облека костюм (този на вещица си го нося целогодишно) и да ходя на някакво вещерско парти.
Тази година, обаче, ми е някак си различно. Пак не бих се костюмирала, но вече нямам нищо против тези, които го правят. Според мен, причината е, че станах майка. Мартин вече ходи и ако някой ден реши, че иска да обикаля етажите на кооперацията ни с другите деца и да събират бонбони – аз няма да имам нищо против. Бих му купила костюм и бих го окуражила да научи историята на празника на Вси светии.
С годините се променяме. Промених се и аз. Започнах да избирам битките си. Тези, в които да съм яростна и непримирима и тези, който са без особено значение.
Такъв е Хелоуин за мен. Обикновен ден с маскирани хора.
Съветът ми към повечето жени е – облечете си новата рокля и си сипете една чаша вино. Преобразете се от вещица в принцеса и да празнуваме Хелоуин.
А на следващия ден се сетете за Народните будители и за това, че всеки ден правим избори, които са важни за бъдещото ни. И не само нашето лично! После ще трябва да съумеем да понесем последствията от тези избори.
П.С. Избори идват. Мислете. Там вече трябва да бъдете трезви.
