понеделник, 7 ноември 2022

Писателят Асен Сираков: Какво по-хубаво от това в едно семейство всички да четат заедно, да обменят мисли и да коментират

Авторът за новата си четирилогия „Четвъртото неизвестно“

Асен Сираков е писател, преводач, публицист и езиковед. Носител е на голямата награда „Premios ondas“, раздел радио, в Барселона  и със „Златен таралеж“ за журналистика. Носител е на Голямата награда „ПОКИ“ за поезия, Златно перо“ – за литература и публицистика, както и на Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ 

През 1992 г. излиза и първата му стихосбирка „Глътка въздух“. Оттогава досега е издал 18 книги – стихосбирки, сборници с разкази и есета, романи и детски книги.

В областта на детската литература се утвърждава като един от талантливите ни съвременни автори. Работи с утвърдени български художници като Виктор Паунов, Румен Статков, Тодор Попов, Капка Кънева, Явора Паунова и др. Това са „Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън“ (худ. В. Паунов), „Приказка за Малката Слоница“ (худ. Р. Статков), „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура“  (худ. Т. Попов), „Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица“ (худ. В. Паунов). Убеден е, че четенето на книжки е много важен процес при децата, тъй като стимулира самостоятелното мислене и подготвя малчуганите за живота. Както и че за читателите на детски приказки няма възраст.

Най-новият му проект, съвместно с художниците проф. Виктор Паунов, Капка Кънева и Явора Паунова е поредица от четири богато илюстрирани книжки под общото заглавие „Четвъртото неизвестно”. Четирилогията за семейно четене видя бял свят на 1 юни, отпечатана от издателство „Атеа“.

–  Г-н Сираков, защо четирилогията е обединена под заглавието „Четвъртото неизвестно”?

–  Ако опростим нещата, може да се каже, че възприемаме света по четири различни начина:

  1. Какво е по това как изглежда?
  2. Какво си мислим, че е?
  3. Какво трябва да е?
  4. Какво е всъщност?

Разбира се, почти винаги се опитваме да съберем четирите подхода, не само за да проумеем цялостно нещата, но и за да постъпим правилно. За жалост не рядко поне едно от изброените остава… неизвестно, което може да преобърне всичко с главата надолу, въпреки, че може би знаем останалите три.

В тези четири истории без възраст в забавна форма ще надникнете както във всяка една от тези мъдрости, така и във всичките заедно.

–  Как решихте да напишете няколко книжки за семейно  четене?

–  По същите причини. Четирите изброени подхода за постигане на заложената цялост, предполагат отделно четене и отделно илюстриране в различна стилистика. Да не говорим, че какво по-хубаво от това в едно семейство всички да имат възможност по отделно и заедно да четат едно, макар и разделено на четири истории, произведение, да обменят мисли, да коментират и всеки сам за себе си да прави изводи и да определя своите предпочитания. 

В четирите книги има приказни същества – вещици, принцеси, принцове, животни, които говорят…, както и герои от нашата действителност. Какво могат да научат  от тези истории малките и големи читатели?

–  В нашия свят и в нашето въображение всички те съществуват, както реално, така и измислени. Затова те биха могли да ни помогнат да научим, че дори последният подход „Какво е всъщност” не е най-главният и не е достатъчен за постигане на цялостното възприятие на заобикалящия ни свят. Надявам се читателите да се убедят, че всичките изброени по-горе подходи са еднакво важни, не са взаимозаменяеми, че всеки от нас има и индивидуален подход и че никога не бива да оставаме с убеждението, че дадено нещо е „прочетена книга”, и че няма нищо допълнително, което биха могли да научим, да разберем, та дори коренно да си променим мнението за нещо, за което сме били убедени, че го знаем в съвършенство.

– Какво бихте посъветвали деца и родители –  защо трябва да не спират да четат в един свят на дигитализация, цифровизация?

– Четенето на книга е личен, бих казал интимен акт. Процес, в който контактът с текста и илюстрациите създава възможност за съпричастие и разграничаване, развихряне на въображението, препрочитане, откриване на нови, незабелязани неща, създаване на собствен свят, на собствено възприятие, тълкуване и преживяване. Всичко това изисква време, усамотение. Всеки текст, дори илюстриран, с който се запознаваме „дигитално”, от екрана на лаптопа или телефона предполага единствено запознаване, прелистване и за жалост нищо повече от „информиране”. Към това бих добавил, че нашата, човешка нагласа към всеки дигитален текст е – колкото се може по-бързо да го „прегледаме” и да продължим нататък. Да, има текстове, които са много подходящи за това – статия, есе, научна и популярна информация, професионална работа с текст – търсене на думи, на откъси и т.н.

Писателят, когато създава художествено произведение, по същество материализира чрез думи, изрази и фрази, „превежда” своите мисли, чувства, виждания, възприятия, философски концепции, част от „своя свят” на език, достъпен за всеки читател. Читателят от своя страна „превежда” всичко това на свой език – нищо, че формално езикът е един и същ . Това е и причината всеки читател да чете по-своему и да разбира написаното по различен начин и тук няма разминаване, защото така функционира литературата откакто съществува. Е, дигиталното най-често ни лишава от повечето, което изброих, затова книгите няма да изчезнат. Ако не беше така, нямаше да бъдат създадени дигитални книги, които максимално да приличат на истинските.

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии