вторник, 4 октомври 2022

Имаме си мишка вкъщи

Помощ! Мишка вкъщи!

Мишката изяде сиренцето – ама буквално!

Седя си снощи на дивана и чета статия на телефона за сватбата на един актьор. Както съм потънала в приказната празнична атмосфера, изведнъж с периферното си зрение виждам нещо да притичва до шкафа в кухнята. Обръщам се и докато фокусирам от близкия телефон до далечния шкаф, то изчезна. Скри се зад ъгъла до вратата към коридора. Видях мишка вкъщи!

Изпаднах в неописуем ужас.

Настръхнах и си качих краката на дивана. Изпитвам страх и погнуса от всякакви буболечки, паяци, комари и дори мухи. За мишки да не говорим… Добре, че синът ми го нямаше. Но за жалост го нямаше и мъжа ми. 

Стягам се. Събирам всичкия си кураж и започвам да търся мишката. Навсякъде. Няма я. Мъжете ми се прибират и започвам да разказвам (все още потрепервайки).

„ Как мишка, сигурна ли си? От къде ще дойде?” – пита ме мъжът ми.

„Беше мишка, сигурна съм. Трябва да я хванем”, отговарям му аз.

Докато приготвях малкия за лягане, съпругът ми продължи с търсенето. Видя я, отново при шкафовете. Затворихме вратата и той тръгна да търси капани, а аз отидох да чета на сина ми Червената шапчица. Беше вече към 21:30 ч.

Синът ми заспа и бързо звъннах на мъжа ми. За радост, Mr Bricolage работи до късно. Не посмях да вляза в хола. Чаках капана! А мъжът ми се прибра с цели 5 капана и няколко залепващи ленти.

Нямаше начин да не хванем мишока, си казах.

Нарязахме салам, сирене и дори сложихме трохи от кекс :D. Докато чаках мъжът ми да приготви капаните и лентите, седях на дивана (с вдигнати крака де). Мислехме, че мишката е под шкафовете в кухнята. Изведнъж до мен чух чегъртане. Пак настръхнах. Пак изпаднах в ужас. Размърдах пердето и тя се затича и се шмугна под дивана. Гледаме отдолу, няма я. Просто изчезна.

Мъжът ми сложи по земята всичките капани с примамки. Излязохме на терасата и гледахме към хола и кухнята – зачакахме да изяде нещо и някой капан да щракне.

Половин час чакаме тази мишка, няма я.

Влизаме вътре и решаваме да лягаме. До кога да я дебнем. Измислили сме план – да заключим вратата в хола, че ако малкият случайно се събуди и се натъкне на тези непознати за него неща, щеше да стане страшно. Докато се суетим и се приготвяме, с надежда поглеждаме за последно всеки капан и лента.

1:0 за нас – казва мъжът ми.

Чакайте, историята продължава поне още два часа.

Мишката беше залепнала на лента и се опитваше да се измъкне. Мъжът ми я удари леко и тя заспа. Чак ми стана жал. Но за малко. Сложихме я в един плик и той слезе да я изхвърля, а аз започнах с чистенето. Препарати, дезинфектанти и каквото друго се сетих беше употребено в коридора, кухнята и хола.

Вече не чувах чегъртане, не видях повече мишки и се надявах, че няма да ги сънувам. Но за всеки случай оставихме капаните и за през нощта. Доста след полунощ вече си легнахме.

До нашия блок копаят дупка за нова сграда и съседите твърдят, че от вибрациите и машините мишките са се уплашили и са тръгнали по етажите. Не знам дали е така. Ние живеем чак на 5-тия етаж. Бях оставила за малко входната врата отворена, докато чистех отвън следобеда. Сигурно тогава беше влязла.

„Дано утре да не стане 2:0 за нас”, каза мъжът ми с усмивка и заспахме.

бивша мадама, настояща мама

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии