Приятелите, които да пазим:
- роднините;
- приятелите от детството, с които сме израснали;
- съучениците от различните учреждения – детска градина, начално училище, гимназия, университет;
- колегите от различните местоработи;
- съседите;
- гаджетата на приятели;
- приятели на приятели;
- мн. др.
Голяма част от приятелите се припокриват
Братовчедите може да са били съседи, или пък съученици. Съучениците, може да са били съквартиранти или приятели от детството.
Каквито и да са – приятелите се класифицират и според заслугите, и според времето – колкото повече сте били заедно – толкова по-дълги години ви чакат заедно.
Приятелите не трябва непременно да мислят като теб, да имате общи интереси и т.н. Приятелите трябва да са себе си и да ви свързва общо минало или общо бъдеще.
Приятелите се усещат
Там не трябва да има фрустрация, не трябва да има задължителни елементи (не е задължително след като той ти се обади – следващото позвъняване да е от теб).
Приятелството не брои нито платените сметки, нито изпитите чаши, нито пропуснатите обаждания.
Приятелството е ценно само когато не може да се преброи.
То се усеща. Усещаш, когато другарчето ти е тъжно, когато иска да го оставиш сам, за да премине през трудностите в живота, а след това – дали ще сподели, или не – няма значение. Ти си там, стоиш и чакаш – да реши дали му трябваш сега, или не.
Приятелите понякога се отдалечават. Ако е временно, това е защото сте еднакви. Ако е за постоянно – значи никога не сте били приятели.
Разделите на моменти са необходими. Само от дистанцията на времето може да оцениш какво си сбъркал или да дадеш време на човека отсреща да осъзнае грешките си.
Всяко приятелство заслужава втори шанс.
Пазете приятелите си.
Прощавайте им.
[…] Приятелите, които трябва да пазим в живота си […]