вторник, 4 октомври 2022

Световен ден на книгата с Виктория Бисерова

След дългогодишен опит като комуникационен консултант, съставител и редактор на книги Виктория Бисерова се посвещава на книгоиздателския бизнес. През 2010 г. основава издателство „Ентусиаст“, а година по-късно – издателство „Апостроф“. От 2012 г. тя управлява най-голямата книжарница в страната – Книжен център „Гринуич“, която е двукратен носител на приза „Любима книжарница на България“.

Виктория Бисерова е инициатор на първата в Европа безплатна плажна библиотека през 2013 г. и на националната кампания „Стара хартия за нова книга“, която обединява грижата за природата и любовта към четенето.

Инициира и подкрепя множество проекти за насърчаване на четенето, образованието, културата и изкуството: „Национална седмица на детската книга“, „Купи 1 книга. За да я има книгата“ и др. Основен партньор е в проектите „Музика в книга“ и Национална стипендия „С усилия към звездите“.

През 2016 г. получава научна степен „доктор“ по книгознание към Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“, където в момента преподава дисциплината „Продуциране на издателски продукти“.

– Как реши да се занимаваш с книгоиздаване?

– Понякога си мисля, че книгоиздаването реши да се занимава с мен. Разбира се, че обичам книгите от дете, но не съм мечтала да стана писател или издател. Започнах да уча „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет преди 20 години. Първите месеци не бях сигурна, че това е моят път, докато не започнах стаж в издателство „Труд“. От едномесечен ангажимент за лятото открих професията, с която искам да се занимавам и дори, мога да кажа, призванието си. Това е динамична професия, макар отстрани книгата да изглежда бавна медия. Нужна е любознателност и стремеж да учиш през целия живот.

– Какво ти дадоха книгите през годините?

– На първо място ми дадоха кауза, зад която заставам като професионалист, но и в лично качество. Научиха ме да не се приемам за последна инстанция и винаги да търся още гледни точки, но и на търпение и концентрация – знаете ли колко часове на едно място са нужни за редакцията на една книга. Срещите с творци, сътрудници, подизпълнители и читатели са зареждащи и обогатяващи. Всеки ден уча нещо ново чрез книгите и така се чувствам като дете откривател.

– От няколко години преподаваш във Факултета по журналистика и масова комуникация. На какво учиш студентите? Научаваш ли и от тях нещо?

– Факултетът по журналистика е съдбоносен за мен. Половината ми живот е свързан с него. От 2019 година се стремя да допринасям с опита си. И, да, удоволствие е за мен работата със студентите. Вълнувам се все едно съм на изпит всяка седмица. Старая се заниманията да бъдат интересни и полезни за тях, защото осъзнавам отговорността и ролята ни към следващите поколения – без приемственост на опит и знания нищо няма да оставим след себе си.

– Приемаш ли 23-ти април като твой празник? Ако – да, то как го празнуваш?

– За мен всеки ден е празник на книгата. Световният ден на книгата е авторското право е важен заради обществения отзвук, който постигаме с общи усилия от всички инициативи, които провеждаме. Дали ще четем на деца, или ще организираме научен форум, посветен на авторското право, дали ще подарим книга, или ще присъстваме на среща с писатели в библиотеката всеки повод да говорим за каузите книги, достъп до информация, защита на авторските права, насърчаване на четенето е важно и води до промяна на нагласи. Книгите не са отживелица. Мисля, че в този информационен век ще търсим още по-усилено достоверната информация, минала филтрите на редакционния екип на професионалното издателство. 

– Коя е най-любимата ти инициатива от всичките, които си организирала през годините?

– „Стара хартия за нова книга“. Първото издание през 2013-а беше истинска еуфория. Хиляди деца показаха грижа към природата и любов към книгите. Трудно е да се балансират интересите в кроскампании като „Стара хартия за нова книга“, но ние още от първото издание съумяхме да намерим точния ключ от децата. Важното за мен е да насърчаваме свободната воля на децата. Когато ги оставим сами да изберат книгата си, вероятността да я прочетат и да посегнат към друга, е голяма. Наложените интереси, приятели, занимания и книги са принуди, срещу които децата е естествено да се бунтуват.

– С толкова много работа намираш ли време за семейството? Какво обичате да правите заедно?

– Винаги съм си казвала „нямам време“, „затрупана съм с работа“, но щом станах майка, осъзнах какви неподозирани неизползвани резерви от време съм имала. Станах по-организирана. Никога не е достатъчно времето за семейството ми, но се старя да го използвам ползотворно. Лошото на тази организираност е, че дори свободното ми време е свързано с график и задачи.

– Обикновените хора си почиват с книга в ръка, как си почива един издател?

– И аз си почивам с книга в ръка, но задължително в планината, за да е почивка, а не работа. И аз, като всички читатели, имам куп с книги за отпуската.

– Как трябва да изглежда една МадамаМама?

– Любознателна и винаги да търси решенията в книгите.

- Реклама -

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии