Рисуването прави децата щастливи. Защото е важно да разполагаш със свободата да изразяваш себе си.
Процесът на създаване на една картина е магия!
Рисуването е процес, който ни дава възможност да се свържем със самите себе си и именно там е неговата важност в израстването на всяко дете. Споделянето на тази магия с децата е приключение, което ме дарява с мъдрост и знание за връзката на изкуството с проявата на нашите най-дълбоки нужди.
Истината е, че от децата можем да научим много повече за творческия процес, отколкото от опитен възрастен. Това е така, защото децата действат през свободата на своите представи. В тях няма притеснение как ще бъде възприето творението им и дали рисунката им отговаря на действителност, в която е възможно да има синя котка с три крака или майка с летяща чиния на главата. Те играят с образите и цветовете, с пълната свобода на чистите си умове.
Дайте свобода на децата си в рисуването
Сега ще споделя защо за мен е важно да дадем свобода на децата си в творческия процес. Ще го направя през разказ за моята работа с 12-годишно дете със специални образователни потребности. За мое щастие вече една година се срещаме почти всяка седмица, за да рисуваме заедно. Минахме през интересен процес на свързване и развитие на творческите ни занимания.
Първата ни среща с Дани
Първата ми среща с Дани беше плаха. Той не отговаряше на въпросите ми, а ги повтаряше след мен като ехо. Нямах идея какво се случва в неговия свят, защото не можеше да изрази себе си с думи. В началото, като всеки учител и родител, аз се опитвах да го уча да рисува елементарни неща с идеята, че ще се забавляваме и това няма да е трудност за него. Това, което се случваше обаче хич не беше в моя план. Дани не се чувстваше добре с това да следваме конкретни форми. Той ги рисуваше и след това бързо ги заличаваше с шепа акрилна боя, докато ме гледа право в очите и очаква моята реакция.
Егото ми и рамките ми казваха: „Ти си учител, трябва да го научиш как се рисува фламинго.“ Ха! Каква глупост от моя страна… но тогава все още не знаех на какво е дошъл да ме научи този малък творец. Впоследствие разбрах, че всеки опит да го подредя и да му втъкна моя представа за форма или цвят е напълно ненужен. Предадох се след 2,3 опита и няколко гоненици из двора, в които бягах от Дани с платното в ръце, а той тичаше след мен с шепа боички, които според моите представи не бяха никак подходящи за тази картина. Той се смееше и не се отказваше от желанието си да размаже боята.
Рисуване и осъзнаване
В един момент осъзнах забавата на цялата ситуация. Започнах да се смея с него, предадох се и му подадох платното. Той щастливо размаза боята на точно определено място. Изглеждаше сякаш през цялото време е бил с идеята, че там му е мястото. Бях впечатлена, защото тази „безумна“ смес от боя се оказа в пълен синхрон с цветовете наоколо.
Тогава реших, че моите граници на ума са само пречка в този наш процес и не само в него. Реших, че основното нещо, което трябва да направя е да започна да наблюдавам какво го радва. А то беше едно единствено нещо – свободата да изрази себе си. Оставих го да избира и смесва сам цветовете. Оставих го да изсипва колкото иска боя. Скоро започнах да виждам усмивките му и да чувам все повече смях. Да! От този момент натам той се смееше с глас докато рисува. Смееше се на удоволствието да маже с пръсти, да чегърта с обратното на четката, да играе с цветовете и да променя картината когато и както реши.
Моята подкрепа в това беше да му показвам формите, които сами се появяваха от цветните петна. Очертавах ги, а той добавяше своите очертания след мен. Наблюдавахме какво се случва и търпеливо усещахме дали ни харесва и на двамата. Без думи… само с усещане. Впоследствие разбирах дали създадената от двама ни картина ще остане с появилата се идея или ще бъде тотално заличена, за да се появи нещо ново и изненадващо и за двама ни.
Моят учител по рисуване се казва Дани
От него научих какво означава да прескочиш границите на претенцията и капаните на ума и да влезнеш в радостта от свободата да твориш. В нашето цветно общуване усетих комуникация, която е несравнима. В нея се случват едновременно всички важни за общуването с децата процеси – освобождаване от негативните емоции, приемане, усещане за спокойствие, търпеливо взаимодействие и радост от липсата на задължителни неща.
Липсата на контрол над творческия процес е стремеж на безброй известни творци в човешката история.
Всяко дете е голям творец… стига да му позволим свободата да изрази себе си.
С много гордост и благодарност ви споделям тази малка част от картините на Дани. Сигурна съм, че ще усетите щастието в тях.
Още материали, свързани с Нели Канели:
