Софийското метро безпорно е един от най-евтините и предпочитани начини за придвижване на столичани и гости на София. Преимуществата на този вид транспорт са редица – бързина, екологичност, сравнително ниска цена, удобство и мн. др. Обаче, пътувайки всяка сутрин за работа с него няма как да няма неща, които да правят негативно впечатление.
По-долу ще споделя моите ТОП 3, който понеделнишки дразнят максимално:
Неработещи ескалатори
Няма ден, в който всички ескалатори и асансьори да работят едновременно. Все нещо ще е в ремонт. Не стига, че се получават опашки за тях като по времето на СОЦ-а, ами и редовно все някой ескалатор не работи. Ама, не работи със седмици, да не кажа – с месеци. И тъкмо го оправят – и вече следващият не работи.
Гишетата на Български пощи
Това сигурно само на мен ми прави впечатление. Там човешки крак не съм видяла да стъпва. Вярно, че минавам всеки ден по едно и също време, ама наистина ли има нужда от толкова гишета на Български пощи. И поне да бяха кутии – ами то и служители има там – по цял ден, пък и наем сигурно плащат. Такива неща мен лично много ме дразнят. Знам, че българина (аз) „разбира от всичко“ и по всички въпроси има псевдо- компетенции, но понеделник
Хората в софийското метро
Има едни типажи хора, който дори и да не са в софийското метро ме дразнят. Но наличието на дразнители там е с висока концентрация.
- Силно парфюмираните – някои хора вместо да се къпят и да обличат всеки ден чисти (прани) дрехи – компенсират с изливане на парфюм върху себе си. На мен ми става лошо като се возя в метрото, но още повече ми става лошо, когато стоя в близост до такива индивиди.
- Неподдържаните – не всеки има финансовата възможност да ходи на маникюр, или пък време за това. Но е хубаво да се спазва една нормална лична хигиена, което означава, че ноктите на жени и мъже трябва да се старателно изрязани и почистени.
- Телефонните маниаци – то не са игри на телефона, то не са разговори в 7:00 сутринта от по половин час. На всеки понякога му се налага да говори по телефона в метрото – но тези безмислени дълги и протяжни разговори мисля, че нямат място в метрото.
- Тези със слънчевите очила – и аз нося слънчеви очила, дори и зимата, но влизайки в метрото или ги прибирам, или ги качвам на главата. Да ги държиш пред очите ми се вижда безумно, при положение, че си под земята.
- Тумба ученици – колкото и да съм толерантна към подрастващите, определено смятам, че е липса на домашно възпитание – крещенето в метрото и говоренето на висок глас. Поне да говореха за училище или за някой предмет, а то … (даже не ми се коментира какво чуват ушите ми).
В началото на седмицата, рано сутрин, всичко в софийското метро изглежда много дразнещо. Сигурна съм, че в другите части на градския транспорт в страната положението е сходно. Честит понеделник!
