Когато имаш малко дете да имаш подреден дом е мисия невъзможна!
Много обичам реда и чистотата. Обожавам домът ми да е подреден, но… С току-що проходило дете това е невъзможно. Нито може да е чисто, нито да е подредено. Успех е когато успея да осигуря санитарния минимум. Имаме си и бонус – немска овчарка. Предполагам, че и без нея щеше да е същата ситуация. Тя само засилва чувството ми за безпомощност.
Нещата, които правя, за да се доближа до мечтата подреден дом:
Ставам преди всички и започвам с:
Подреждане на играчките
Обикновено вечер не съм в състояние да събера и подредя купищата играчки на детето. Преди години нямапе да мога да заспя ако знам, че къщата ми е разхвърляна. Сега не ми пречи – даже колкото по-разхвърляна е, толкова по-бързо заспивам 🙂
Пускам прахосмукачка-робот
Без нея не знам как бих съществувала. Всеки ден събира цял контейнер с трохи, отпадъци и косми (по равно от мен и от кучето). Голямо предимство е, че всички части от конструктори, пъзели и малки книжки ги изважда от под дивана и леглото на малкия бандит.
Минавам с парцала
Моп, стирка, или всеки както му казва. Това го правя поне два пъти на ден, защото лигите на кучето оставят следи по плочките. Не е само заради кучето – детето цапа в пъти повече, нищо че още е 1/4 от теглото на кучето.
Правя закуска за детето, кафе за нас и започва следващата част от деня.
Мъжът се включва активно в поддържане на реда вкъщи.
Докато аз храня детето той
оправя леглото, разхожда кучето и изхвърля боклука.
Да не говорим, че в нашата къща таткото е най-подреденият. За него всяко нещо трябва да си стои на мястото. Хем, за да е подредено, хем, за да знае къде е и да не го търси.
До тук добре. Това е най-чистата част от деня в нашата къща. След това детето изсипва всички играчки, които може да вземе и творчески ги разхвърля из всички стаи. Днес сутринта намерих 2 топки в банята.
Скоро махнахме и дръжките на кухненските ни шкафове, за да не може Мартин да вади всички тенджери и чинии и да си изграе с тях. Все едно са му малко играчките.