Родители, моля Ви, оставете децата сами да водят битките си. Без значение дали са на една или на 21-а години.
Вие трябва да сте там някъде, отзад, подкрепящи, показващи и подсказващи. Но оставете детето на предната позиция само. Честните дуели се случват между двама. Научете ги как да се справят с проблемите си. Научете децата си сами да водят битките си.
Присъствах на един детски рожден ден.
Стана скандал между дете на 3 и майката на друго дете на 3 години. Първото тригодишно отива и взема топката на другото тригодишно.
Майката орлица към чуждото врабче: – „Ей, ти, дай си ни топката“.
– „Няма“!
– „Ти си лош. Много си лош. И никога няма да имаш приятели!“ Тонът на майката орлица беше толкова злокобен, че още отеква в съзнанието ми. Последва изтръгване на топката от ръцете на дете, гледащо с недоумение.
„Лошото“ дете се затича при майка си и каза: – „Мамо, аз лош ли съм?“
Майка номер 2: „Не, мамо, ти не си лош. Но не трябваше да взимаш топката на детето. Децата не са лоши. Понякога постъпват неправилно. Но не са лоши.“
„Няма лоши деца, има лоши родители!“
Децата трябва да могат да решават собствените си проблеми. Или поне да се опитват.
Това е умение. Умение сами да водят битките си.
Те трябва да се научат да се справят с проблемите си. Ако вие непрекъснато го правите вместо тях, ще пораснат деца, които няма да знаят как да преодоляват сами дори и най-малките трудности.
Вместо да вложат енергия в решаването на проблема, те ще го избягват.
След което, най-вероятно, ще се обърнат към агресията.
Когато децата, а в последствие и възрастните, не могат да преодолеят определена трудност вербално или емоционално – прибягват до физическата агресия.
Как да научите децата сами да водят битките си:
- Научете ги да определят проблема.
- Осигурете им поне 3 работещи варианта за справяне с проблема. Трябва да са възможни решения.
- Помогнете на детето да опише положителните и отрицателните страни на всяко едно от възможните решения.
- Оставете детето да действа.
- Помогнете му да анализира последствията.
Не решавайте проблемите на децата си. Вместо това им помогнете да преминат през стъпките, описани по-горе. Не им казвайте автоматично какво да правят. Така децата ще станат по-независими. Не забравяйте да ги поощрявате с похвали.
Успех!
