Коронавирусът ни отне целувките
Коронакризата превърна една вековна практика – целуването, в нещо епизодично, даже направо екзотично. Нещо, за което вече се замисляш, преди да го направиш. Случващо се само между най-близките (и то с някои условности).
Даже – тръгваш да прегърнеш и целунеш най-добрата си приятелка и изведнъж се сепваш. Дърпаш се назад. Изникват 100 въпроса за една секунда:
Дали не съм болна? Ако съм болна, може да я заразя. Ми, ако тя е болна? Или се е виждала с болни хора? Не, ние сме млади. И да сме болни – лесно ще го изкараме. Уфф, ние да, ама тя ще ходи при майка си, може да я зарази. По-добре не. Е така, за всеки случай.
И така днес трябва да почетем подобаващо тази целувка, която ни липсва. Липсва ни да се поздравяваме, целувайки се по бузата. Поне на мен ми липсва. Защото някак много се отчуждихме с тази социална дистанция.
Международният ден на целувката е вид почит към този така мил, приятелски и съкровен израз на одобрение, приветствие към другия.
Целуването може да е израз и на любов, и на близост.
По света празнуват на различни дати Деня на целувката.
В Бразилия – на 12 юни. В Испания на 9 октомври, Уелс – 25 януари.
Ако искате да отпразнувате подобаващо Световния ден на целувката – целунете страстно любимия, целунете детето по челото, целунете котката, кучето или морското свинче.
Празнувайте всеки следващ ден по същия начин! Поне най-близките. И дано скоро коронавирусът да изчезне и бързо да върнем старите си навици. Защото и най-топлите думи не могат да заменят една истинска приятелска прегръдка и целувка по бузата.
