Какво прави майката толкова специална?
Майката чете мисли.
Знае какво искаш, още преди да си го помислил. Може би това шесто чувство се формира още докато бебето е в утробата. Не знам! Но то продължава до безкрайност.
Колкото и пъти да съм искала да „спестя“ нещо на майка ми – точно в този момент тя звъни по телефона. Нарязах си крака и исках да не ѝ казвам веднага, а като премине шева – мама звъни точно преди да вляза в операционната. Катастрофирах с колата докато бях бременна – мама звъни още преди от КАТ да са дошли. Е, как става този номер не знам.
Майката има способността да лекува.
Майчината прегръдка, милувка и целувка лекуват почти всички болести – от ожулено коляно, до разбито сърце. Без да казва дума, болката като че ли изчезва. Понякога стига само един поглед. Нищо друго.
Майката дава криле.
Така, както понякога може и да ги среже . Тя е човекът, който може да те накара да повярваш в собствените си способности и да те вдъхнови да ги надминеш. Няма по-силна мотивация от това да искаш да зарадваш любимия човек, да искаш да се гордее с теб. Да не искаш да го разочароваш.
Паметта на майката е пословична.
Помни кога си проходил, какво обичаш да ядеш, кога си я изложил за последно. Абе, всичко помни. Понякога да се прави, че е забравила.
Майката те учи, без да казва и думичка.
Инстинктивно още като деца се стараем да копираме поведението на майките ни. Когато си дете и гледаш майка си как всеки ден ляга с книга в ръка за следобедно четене, така подсъзнателно искаш да приличаш на нея и започваш да ровиш в своята библиотека за интересно четиво. Не е необходимо мама да те насилва да четеш. Няма нужда дори дума да казва. Личният пример е много важен.
Когато станеш майка, разбираш какво е то „безусловна любов“ и как продължаваш да я „практикуваш“ завинаги!
Връзката между майката и децата е много интересна. Майката е специална.