Чудили ли сте се дали детето ви има проблем с говора?
Казва ли вашето дете „мухосачка“ вместо „прахосмукачка“, а „чела“ вместо „пчела“? Само няколко думи могат да ви помогнат да разберете дали малкото дете има проблеми с говора или се развива нормално за възрастта си. Нашият гост-логопед Цвети Бойчева от „На логопед“ дава практически съвети за родители кога трябва да потърсят логопед.
Причините за късното проговаряне или за непроговарянето на детето биха могли да бъдат както биологични, така и фактори на средата, в която детето живее и се отглежда.
Поведенческите и емоционалните проблеми могат да доведат до комуникативни нарушения.
Поради мултифакторния характер на логопедичните нарушения коректната диагноза е съществена стъпка към ефективна логопедична работа. Именно затова, не се учудвайте от количеството въпросите, на които ще се наложи да отговорите по време на консултация с логопед. Това не е защото логопедът е любопитен, а защото колкото повече информация събере за състоянието на детето, толкова по-конкретна ще бъде оценката му.
При среща с логопеда родителите заявяват, че късното проговаряне на детето им върви ръка за ръка с неразбираемия говор.
Да, родителите разбират децата си отлично, дори и невербално. Особено майките, които винаги знаят какво искат и как се чувстват децата им, дори от един разменен с тях поглед. Но всички останали хора сигнализират, че не разбират детето. Това е така, защото децата овладяват езиковата система нетипично за възрастта и социума си – проявяват симптоми на нарушена фонология, морфология, синтаксис, семантика и прагматика. Освен това, често съпътстващи са артикулационните нарушения, които са особено характерни за предучилищната възраст.
Ще ви дам и примери кога трябва да потърсите логопед:
ПРИМЕР 1
Дете на три години и половина, казва „Тоте“, вместо „Коте“, „Дъба“, вместо „Гъба“, „маТ“ вместо „маК“, „Тон“, а не „Кон“. Освен това, то опростява думите със струпани съгласни. Заменя звукове без никаква закономерност, променя думите, така че стават неразбираеми. Има беден за възрастта си речник. Трудно му е да прави сложни изречения, няма желание за комуникация страни от децата – то то има нужда от работа с логопед.
ПРИМЕР 2
Детето на същата възраст, което говори много, разказва истории, участва в игри с другите деца, но думата „мляко, казва „мако“, „ръка“ – казва „ъка“, „три“ е „ти“, „сладолед“ е „садоет“. Звуковете, които пропуска, са от късна онтогенеза (Р и Л) и детето не е достигнало възрастта, на която се очаква да ги казва, затова няма нужда да се притеснявате.
Също така не се притеснявайте, ако детето ви, което е на четири/пет години и вместо „прахосмукачка“ казва „смачка, похомачка, мухосачка“ и др. Голям процент от децата дори на шест години го правят. Така се случва и с думите „птица“ (фтица, тица), „пчела“ (фчела, чела), „балерина“ (барерина, баралина, баталина), „възглавница“ (гъзглавница, лъзглавница, ъзлавница). Също и с „часовник“ (чисомник, часоник, чесоник), както и други.
Щастлива съм, че поколението на днешните родители е много адекватно и нагласата, която с години беше утвърждавана за изчакването, започна да се променя. Родителите предпочитат да направят консултация все по-рано, което е похвално. Колкото по навреме се осъзнае проблемът, толкова повече време има за работа.
Тук е моментът да вмъкна, че супер-сензитивният период за овладяване на езика е между три и пет годишна възраст. Тоест, този период е много важен освен за езиковото развитие на детето и за нас логопедите, които провеждаме терапията.
Това не значи, че родителят трябва да чака до три годишна възраст за логопедична консултация, напротив. Ако детето проявява сигнали за проблем в развитието, колкото по-рано се случи логопедично обследване, толкова по-добре.
