Имаме една много мила и добра комшийка, която редовно прави мъфини посред нощ.
Слага ги в една торбичка и ни увисва на вратата. Малкият ги обожава – мекички, не много сладки, пухкави. Та взимам аз рецептата, за да му правя.
Доста лесна изглежда – брашно, яйца, захар, мляко. Слагат се две настъргани ябълки.
Абе нищо особено – няма какво да се сбърка с тези мъфини.
Та решавам аз да ги правя в събота. Оказва се, че имам почти всички продукти, освен ябълки. Но навън вали и на никой не му се ходи до магазина. Казвам си: „Ще стане и без тях. Ще сложа домашно сладко.“ И с малкия запретваме ръкави. Бъркаме всичко според рецептата. Накрая вместо ябълки слагам сладко от вишни – много е вкусно. И пълним във формичките. Всичко изглежда наред.
Слагам аз във фурната. Мирише толкова вкусно – ще станат чудесни. Поглеждам след десетина минути и виждам, че кексчетата са се надигнали отстрани, а в средата – дупка. Какво ли е станали. Чакам още 5-6 минути и ги вадя.
Картинката – същата. Дупка по средата на мъфините – вдлетили са се. Само отстрани са се надигнали и са излезли от формичките.
Почвам аз да мисля – какво сбърках при толкова лесна рецепта. Гледам брашното – ами то не било от това, което взимам всеки път. Мъжът ми решил да експериментира и купил някакво, на което пише ТИП 600. Това ще е, но почвам да чета. Ами то навсякъде си пише – не слагайте сочни плодове в кексове. Стават глетави. Пък аз цял сироп от сладко изсипах.
Малкият все пак опита мъфините – не бяха чак толкова лоши на вкус.
Но определено не ги хареса. Освен това от вишневия конфитюр бяха станали толкова сладки, че чак нагарчаха.
Вечерта имахме гости, които все пак казаха, че не са лоши 😊 Но да си знаете – внимавайте какво брашно използвате. И най-вече – не изсипвайте цяло бурканче сладко. А в следващ епизод ще се опитам да ви покажа и успешния резултат от рецептата 😊
Мислите ли, че това са причините, за да не се получат или има и нещо друго?
П.С. Рецепта със сполучливи мъфини може да намерите тук.
