вторник, 4 октомври 2022

Как да говорим с децата за войната

Как да говорим с децата за войната попитахме Милена Каменова.

Милена Каменова е психотерапевт, клиничен психолог и семеен консултант. Една от създателките на Творчески кът за работа с деца и родители „Под дъгата“. Работи с деца, възрастни, родители, семейства, като им помага да се справят с трудностите, които срещат във външния и вътрешния си свят. Задълбочено изследва темите за развитието на децата и тяхното емоционалното функциониране, взаимоотношенията деца – родители, изграждането на осъзнатост и добра връзка със себе си като ресурс за психично здраве и пълноценен живот. Водещ на групи за деца и групи за родители, автор на множество лекции, статии и социални инициативи.
Милена Каменова – снимка: личен архив

– Как реагира детската психика на събития като войната?

– Психиката на детето е така устроена, че да усеща и съпреживява болката на другите. Дори на биологично ниво – благодарение на огледалните неврони в мозъка, децата не могат да останат равнодушни пред чуждото страдание. В много случаи, без рационално да си дават сметка, те реагират емоционално дори на чувствата и емоциите, които опитваме да скрием от тях. Затова и напрежението в семейството и обществото неминуемо им се отразява. Присъствието на войната, независимо дали сме говорили с децата за нея или не, може да им донесе много усещания и преживявания. Тъй като вътрешният свят на всяко дете е различен, то ще реагира по своя специфичен начин. Някои деца може да изпитат страх за себе си и близките си, други – болка и тъга за страданието на хората, трети – гняв към агресорите, и т.н.

В голяма степен чувствата на децата са свързани и с начина, по който родителите и учителите им усещат и преживяват събитията. Важно е да им дадем свободата да преживяват случващото се по своя начин, да имат своите уникални емоции, мисли и виждания. И в същото време да се грижим да получават от нас спокойствие, сигурност и подкрепа.

– Какъв е начинът да обясним на едно дете защо има война и защо там умират хора, включително деца? Трябва ли да обясняваме подробно на едно малко дете, което задава въпроси, или е по-добре да му кажем „Още си малък“?

– Когато говорим с децата за войната е важно да подходим според техните нужди в конкретния момент. Добре е да сме искрени и да им казваме истината, но и да си даваме сметка, че за тях сме източник на закрила. Можем да започнем разговора като ги стимулираме да споделят какво знаят, какво чувстват, какво си мислят. Да отворим пространството за изразяване и обсъждане, за да знаят, че винаги, когато имат нужда, можем спокойно да говорим за всичко, което ги вълнува. Това ще нормализира усещанията им и ще ги подкрепи да се отпуснат да питат и да споделят.

Нашата задача като възрастни е да се опитаме да отговорим на техните нужди, като се съобразим с нивото на интензивност на преживяванията им и нивото на тяхното развитие. Някои деца може да се чувстват объркани и да имат нужда да разберат повече за това, което се случва. Други може да имат потребност просто да чуят, че са защитени и са на сигурно място. След като разберем какво знаят, можем да им помогнем да наместят представата си за случващото се, като им обясним как и защо възникват конфликтите между държавите, и колко е важно да се направи всичко възможно да се запази мирът. Всеки родител има своя лична позиция по въпроса за войната и може да я сподели дотам докъдето усеща, че би била полезна за детето.

Трудно е да се обясни на едно дете причината да умират хора, включително деца.

Този въпрос е тежък и за възрастните. Можем да поговорим малко повече за несправедливостта, която като понятие не е твърде абстрактна и е сравнително разбираема за децата, и която за съжаление е част от живота.
Нормално е и да нямаме отговор на всеки въпрос и не е необходимо. Най-важно е да дадем сигурност на децата, като се погрижим за техните емоции, и като ги уверим, че рано или късно войната ще свърши, защото много хора работят за справяне с конфликта и възстановяване на мира.

– От каква възраст е редно изобщо да позволим на децата да гледат новини?

Много зависи от нивото на развитие, интересите и най-вече от чувствителността на детето. По принцип не се препоръчва деца под 8 – 9 години да гледат новини, особено в ситуация на война, защото те все още трудно разграничават картините, които виждат на екрана, от своята вътрешна реалност, и може имат преживяване за непосредствена заплаха. Децата не могат да осмислят възприятията си по начина, по който ги осмисляме ние възрастните, и въображението им работи според емоциите, които изпитват. Затова е много по-добре да говорим с тях, отколкото да гледат новини.

– Редно ли е да използваме изрази като: „Виж децата там нямат храна, а ти се цупиш на супата“?

Такъв тип изрази идват наум на родителите, когато са изнервени, ядосани, уморени, безсилни. Обикновено служат за изкарване на тези чувства, но не могат да бъдат полезни в процеса на възпитание на децата. Често могат да предизвикат чувство за вина у детето, усещане за неадекватност или съмнения в себе си и своите усещания. Това само може да увеличи вътрешното напрежение, а оттам и конфликтите между децата и родителите. Вместо тези реплики, бих препоръчала на родителите да опитват изразяват чувствата си и да ги назовават такива каквито са. По този начин на тях ще им олекне, а и ще бъдат автентични, което ще подобри връзката с детето им.

– Полезно ли е да ги включим в различни благотворителни инициативи, които започват, като да дари свои дрехи и играчки?

– Включването в благотворителни инициативи би помогнало на децата за справяне с усещането за безсилие пред голямата болка на хората. Когато детето разполага с някакво средство да подкрепи и да помогне, това ще облекчи напрежението, което може да изпитва от това да наблюдава страдание отстрани. Би помогнало и на много деца, които изпитват чувство за вина, че имат възможност да живеят нормално, спокойно и в мир, докато другите страдат.

Важно е да усетите докъде се простира нуждата на детето да участва в такива инициативи и да му дадете свобода доколко и как може да се включи. Не трябва нито да го притискате, ако няма желание, нито да го спирате, ако има порив да помогне. Освен че би било полезно в сегашния момент, включването в благотворителни дейности подхранва емпатията у децата и развива усещането им за силата на човешката взаимопомощ.

- Реклама -
Предишна статияТОП 3 уреда на новото време
Следваща статияЦветята като символ

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии