Запознайте се с Ева.
Българка, с турски корени, живееща в Холандия. Учител.
Запознахме се преди много години в Университета. Ако някой тогава ми беше казал, че тази кльощава бунтарка със смъкнати панталони ще стане преподавател и ще носи костюми – нямаше да му повярвам.
Ева е на 38 години и живее със семейството си в Холандия отдавна. Завърши Софийския Университет, а по-късно продължи образованието си в университета в Амстердам. Харесва живота си там, макар че често копнее да е близо до семейството и приятелите си в България.
– Как реши да заминеш в Нидерландия и да станеш учител?
Жаждата ми за знания и пътешествия ме отведоха в Холандия, където завърших в университета и открих своята страст към преподаването. Докато учех магистратура в Амстердам започнах и своята работа като учител в българското училище. Ние сме пренесли тук, в Нидерландия, българския език, традиции и обичаи. Често мислим за нашите роднини и приятели в България, за мечтите които намираме и които губим. Затова за нас училището е втори дом, място, където макар и за ден си си вкъщи.
– На какво се опитваш да научиш учениците си?
Общуването с учениците ми е постоянно предизвикателство за мен и ми носи огромно удоволствие. Тяхната неподправеност, искреност и спонтанност, често ме превръщат от учител в ученик. Децата обитават един приказен свят, който е създаден специално за тях и от тях самите. За мен е чест и привилегия да бъда част от този свят и да се докосна до сърцата им. Опитвам се да ги науча на отношение към българския език, българската история, бит и култура и когато видя, че се получава, това е най-големият подарък за мен.
– Какво е за децата първият учебен ден? А за теб?
За децата първият учебен ден е усмихнат и светъл ден, изпълнен с надежди и очаквания, с които идва и всяко ново начало. Нашето училище свързва българските деца и им помага да знаят един за друг, да търсят приятелства, да научат българсия език, за да могат свободно да общуват с роднини и приятели в България. За мен първият учебен ден също е много специален празник. Още от дете го свързвам със силни емоции и вълнение. Грейналите детски очи, букетите, първият звънец… Щастлива съм, че имам възможността да го преживявам и до днес.
– Ева, какво правиш в извънработното си време?
Когато не съм на работа обичам да пътувам, да карам колело, да се разхождам из парковете с приятели и да чета книги. Прекарвам свободното си време основно със семейството си и приятели.