понеделник, 13 май 2024

Египет през пролетта – първа част

Кайро, пирамидите, единият долар и млякото в найлонови торбички

Отдавна се каним да отидем до Египет – близка, достъпна, евтина и интересна дестинация. След дълго отлагане, направихме организация за пролетта – края на април и началото на май. Резервирахме чрез агенция.  Да направиш сам организация не е невъзможно, но аз лично не бих се навила. Избрахме малка агенция, която препродава пакетите на друга по-голяма и може би сгрешихме. Трябва да се избират големи агенции, които сами предлагат пакетите си, имат свои чартъри и представители на място.

КАЙРО   

Нашите проблеми започнаха още с настаняването в хотела в Кайро. Хората от целия самолет се струпаха по едно и също време на рецепцията на хотела и се започна около два часа чакане и търсене в едни списъци, които дори не бяха подредени по азбучен ред. Много хора изобщо не присъстваха в списъците, а някои (като нас) бяха с объркани стаи. Бяхме заявили фамилна стая за четирима, оказа се, че са ни дали двойна стая с едно разтегателно легло и в този хотел изобщо нямало такива големи стаи. Нашият агент обаче не ни предупреди да вземем две двойни стаи, макар че платихме за четирима души. Слава богу тук прекарахме само една нощ. Иначе хотела беше много хубав – PYRAMIDS PARK RESORT CAIRO.

Ниски сгради и големи градини, хубава закуска. Генерално всичките ни неуредиците бяха свързани със списъците и след това. Много хора, които отиваха на екскурзии не присъстваха в списъка на шофьора на буса, който идваше да ги взима и се започваше звънене и издирване. Но всичко останало беше на ниво – от трансферите (големи и удобни автобуси), до провеждането на екскурзиите. Тук само вмъквам, че екскурзиите на място са много по-евтини и в големите хотели има оторизирани представители на такива фирми, които обикалят и ви предлагат. Тоест може да им се доверите, че няма да ви измамят щом са ги пуснали в хотела. Така например, туроператорът предлагаше сафари за 60 евро, а в хотела беше за 30.

Пътят към Кайро

Но да започнем от начало. Тръгнахме с много ранен полет и така около 9 часа сутринта вече бяхме в Кайро. Чакаха ни доста представители на място, които бързо ни насочиха по автобусите. Нашият беше доста комфортен. Климатизиран, с тоалетна, предлагаха и напитки на добри цени. И добре че беше така, защото обикалянето този ден беше доста. Директно се отправихме към музея в Кайро. Ние не бяхме разбрали, че от летището ще тръгнем по екскурзии и се наложи да търсим начин за преобличане, защото беше много топло. Така че ако сте на такъв тип екскурзия, която каца в Кайро проверете това, за да не се налага да изсипвате целия куфар в търсене на тениски и шапки за слънце.

Още щом се качихме ни събраха по 25 долара на човек за бакшиши на шофьорите и останалите момчета от туристическата фирма. Тук е мястото да вмъкна, че за мен това е държавата на единия долар. Тук бакшишът е меко казано задължителен. Ние имахме немалко случаи, в които ако не дадем, се сърдеха и ни гледаха лошо. Момчето от автобуса, което ни заведе до рецепцията на хотела, буквално ме попита дали няма да има подарък за него. Всеки очаква от вас да му дадете пари – от този, който просто ви отваря вратата, през спасителя, който ви показва на кой шезлонг да легнете,  до мъжете, които ви чистят стаята. На мен лично на моменти това ми беше доста неприятно и натоварващо. Чувстваш се като ходеща касичка. Но имайки предвид колко е заплатата тук, може би е разбираемо.

Средното възнаграждение е около 100 долара. Говорихме и с няколко местни, които потвърдиха. Един магазинер ни разказа, че получава 130 долара за 12 -часов работен ден и с тях отглежда четири деца. Така или иначе бързо свикнахме да даваме по един долар навсякъде. Малкият раздаваше на момчето, което му приготвя спагетите, за да му слага повече сос, таткото даваше на този със скарата, за да му дава по-голяма пържола. Всеки си намери начин за купуване на комфорт 😊

ПЪРВА СПИРКА – МУМИИТЕ

Музеят на Египет беше доста тясно и задушливо, но интересно място. Препълнено е с туристи и няма климатизация. Няма и много места за сядане. Запасете се с вода, за да не ви стане лошо. Защото на някои по-тесни места буквално изчаквате, за да се разминете и няма въздух.  Иначе на входа ви раздават едни слушалки и тръгвате в опит да догоните екскурзовода, който ви разказва набързо за това, което виждате. Нашият говореше на много развален български и не разбрахме почти нищо. Но тук има наистина интересни неща – статуи, съкровища, саркофази, мумии, папируси на хиляди, хиляди години и какво ли още не.

Определено истинските мумии предизвикаха най-много вълнения сред малки и големи. Те са почти в края на обиколката. Разположени са в няколко зала – има мумии на хора и на животни. За мен лично беше доста стресираща гледката на изгнилия труп, 9-годишният човек я прие сравнително спокойно, но отдели доста време, за да я разгледа внимателно. А тя си имаше всичко – остатъци от очи, нос, коса…

Древните вярвали, че при праведен живот, душата живее и след смъртта. Затова запазването на тялото било от ключово значение и те отделили години, за да овладеят науката на мумифицирането. Те изваждали органите – сърце, стомах, черен и бял дроб. Някои съхранявали в съдове, а сърцето изсушавали и връщали обратно в мъртвото тяло. След това обработвали тялото със специални смеси, за да изсъхне и да се съхрани. Така трупът престоявал дни наред преди да започнат да го мажат с различни масла. След това тялото се увивало с ленени платна,  обилно напоени със смола. Поставяли и парчета папирус, съдържащи магически заклинания и пожелания. Затова и мумиите в детските анимационни филми се завиват с ленти хартия 😊 Накрая се извършвали ритуали, поставяли се амулети и слагали мумията в ковчег, за да бъде погребана и съхранена завинаги. Това, разбира се, е доста опростено описание на целия процес.

МУМИИ НА ЖИВОТНИ

Те бяха поставени в специална зала и също бяха доста впечатляващи. Особено огромния крокодил, който се простираше от единия до другия край на залата.  Имаше птици, разни гущери и други.

САРКОФАГ ДО САРКОФАГ

В музея имаше отделна зала със съкровищата и саркофазите на фараони.  За нея се извиваше дълга опашка и имаше специални правила, за които следяха стриктно. Там беше абсолютно забранено да се снима, предполагам заради златните накити и съкровища, които се съхраняват вътре. На излизане от музея има кафета и магазини за сувенири. Доста са скъпи, така че не е препоръчително да взимате от тук. Например един малък метален скарабей струваше около 300 египетски лира, това е грубо около 12 лева. Една плюшена камила струваше 650, което е над 30 лева. След това в Хургада купихме две за 5 долара.

ПИРАМИДИТЕ

След музея трябваше да имаме обяд в местен ресторант, но се оказа, че спешно трябва да заминем към пирамидите и Сфинкса, защото заради празника им Рамадан затваряха по-рано. Като цяло, ако уцелите този свещен за мюсюлманите месец, трябва задължително да го имате предвид, за да съобразите програмата си. Освен че туристическите забележителности затваряха по-рано, например не може да хванете такси между 18:00 ч. и 18:30 ч., защото всички шофьори сядаха да ядат. Ние не бяхме съобразили това и така едната вечер се наложи да почакаме, докато приключат ритуалите си. Опитахме се да предложим кафе на един от спасителите, но той любезно ни обясни, че до 18:00 ч. не яде и не пие нищо, дори вода.

ПЪТЯТ ДО ПИРАМИДИТЕ

Иначе пътят до пирамидите не беше дълъг. Първо пристигнахме на най-голямата. Изчакахме малко докато гидовете вземат билети (цената на всички забележителности в Кайро ни беше включена в цената) и влязохме. Преди да се разкрие величеството на пирамидите, ни лъхна силната миризма на камили. Детето започна да се увива с шапки и шалове, за да не му мирише. А миризмата, съчетана със сухата жега, наистина се усещаше доста силно. И дори още преди да сте успели да зърнете пирамидите, за вас се е лепнал някой търговец, който предлага шалове, шапки и сувенири.

Честно казано доста неприятно изживяване – буквално не можете да разгледате на спокойствие, защото някой ви преследва през цялото време. Имайте предвид, че тук продават доста големи боклуци на доста високи цени, така че дори да се изкушавате да си вземете нещо за спомен, по добре не го правете. Защото, накрая започват да ви пробутва хиляди боклуци и може да се изръсите доста. Тук може да се качите на камила, и да ви повозят с кон.

Няма да разказвам за самите пирамиди и тяхната история – доста е писано, има филми и хиляди книги. Определено смятам, че човек трябва да види едно от чудесата на земния свят в земния си живот. Като изключим всички несгоди, гледката е величествена и трудно може да се опише. Който иска, може да влезе и вътре. Ние лично си го спестихме, защото от агенцията ни предупредиха, че се чака доста, вътре е доста задушно и се виждал само тесен коридор. Влизането вътре се заплаща допълнително.

ОЩЕ ПИРАМИДИ

До останалите две пирамиди бяхме превозени отново с автобуса, макар че разстоянието не е много далеч. Там нямаше чак толкова туристи и можеше да се разгледа доста по-спокойно. Тук нямаше и толкова търговци, но пък започнаха да ни преследват с камили 😊 Предлагаха ни снимки, качване, возене. Докато детето ми правеше снимка, до него се приближи един от местните и му грабна телефона, даде ми инструкции как да застана все едно бутам пирамидата. Имайте предвид, че и това не е безплатно.     Тук имахме повече време и успяхме да направим хубава фотосесия с пирамиди, камили, шалове и пясък. Миризмата на камили обаче ни преследваше и детето искаше да се изнасяме час по-скоро.

Последната спирка от историческия комплекс беше Сфинкса. За него беше останало съвсем малко време и буквално за десетина минути погледнахме и направихме снимки. Хубаво е да прочетете историята на това, което гледате преди да отидете. На място няма да разберете кой знае какво освен ако не сте с отделен екскурзовод и имате достатъчно време. В нашия случай не беше така.

МАЛКО ИСТОРИЯ ЗА СФИНКСА

Името на Сфинкса произлиза от гръцката дума за „задушавам“ и „завързвам здраво“. Не е съвсем ясно защо се казва така. Съществото с глава на фараон и тяло на лъв идва от гръцката митология и там е представен като крилато чудовище с тяло на лъв и глава на жена. Известно е обаче, че котките са били на почит в Древен Египет, като пазители на подземното царство,  лъвът се е отъждествявал с царя или фараона. Сфинксът е направен от твърд варовик, дълъг е около 73 метра и висок почти 20 метра, изсечен е в естествено вкопана скала. Реално само главата и най-горните части от гърба му се показват над повърхността на платото. Останалото е под земята. Не е ясно и на колко години е Сфинксът. Предположенията варират от 10 000 до 20 000 и дори 50 000 години. Представяте ли си – 50 хиляди години?!!!

До него се стига през няколко каменни коридора. За да направите хубави снимки, по-добре се качете на високата конструкция, а не където се снимат всички, защото първо там няма места, а второ – дори да намерите, все някой ще влезе в кадъра ви. Пък тази снимка си заслужава.

ВРЕМЕ ЗА ХРАНА

Пътешествието ни продължи най-сетне с един местен ресторант, където хапнахме набързо безвкусен ориз и постни спагети. Дано храната да не е същата и в Хургада. След цял ден гладуване обаче хапнахме, каквото има. Тук всички предупреждават да не ядете нищо от сергии и ресторанти навън, затова и ние не посмяхме да си купим дори вафла 😊

Ето така продават прясно мляко. Една маса, върху която се плисва чаша вода от кофа, и се нареждат гюмове с мляко и някаква тяхна напитка. Сипва се не в бутилки, а в найлонови торбички. Наоколо жужат мухи, разхождат се коне и камили. Пълна идилия.

Камилите са напълно равностойни участници в движението на Кайро. Тези подаваха глави до нашия автобус. Срещате ги навсякъде – по кръстовища и светофари 😊

Били сме и в други държави от региона, но мизерията на Кайро определено ни впечатли. Деца спяха върху купища боклуци, а възрастни чакаха по средата на платното, за да хванат разпадаща се маршрутка. Улиците бяха покрити с прах и боклуци, от които се носеше ужасяваща миризма. А масово жилищата изглеждаха като след война – без прозорци и покриви, с паднали фасади и разбити врати. Определено впечатляваща и тъжна, направо плашеща гледка. 

- Реклама -
Предишна статия
Следваща статия

Прочети още

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Последни статии